хей .. ами аз искам да ти кажа че ситуацията ти е наистина кофти защото си мисля че си свестен (според писанките ти). Колкото теб съм и до преди година и аз нямах никакви приятели, поради простата причина че и аз съм заклета металка.. познавам една може да я нарека приятелка (обаче е пресилено) на няколко пъти съм ходила в такава компания на "себеподобни" само че въобще не ми беше комфортно сред тях.. истината е че всички метали гледат от високо (факт, поне според мене), мислят ме за поредната новоизлюпена ли ддз, не можах с никой да си разменя приказка, просто другите не ме възприемат ... след като сред тях не се получи съвсем се отчаях и спрях да излизам.... да обаче поради едни обстоятелства се срещнахме с 2 мноого стара приятелки от даскало и вече доста често излизам с тях те наистина са ми близки ама нямам никакви общи интереси, както и да е забавляваме се (не че сме неразделни де , те само в петък или събота излизат ).... идеята ми е че да търсиш сред себеподобни може и да не е най добрата идея, потърси старите другари от даскало, или се запиши на нещо (китара, барабани, рисуване, бокс, ако умееш да пееш - вокал на някоя банда..).... обаче не се отказвай заради неуспеха
най важното е да не се променяш, никой не е толкова важен че да сменяш жвота си за него... никога не се отказвай, не спирай да търсиш ... аз не съм спряла, няма и да спра докато не открия моето друго "аз"
ПП: стискам палци