Увод и теза

[erki]

Трябва ми (ЛИС) само увод и теза по следните три теми:
"Конфликтът между личния избор и родовите ценности" в разказа "Дервишово семе".
"Стихотворение за смисъла на изкуството" в стихотворението 'Японският филм"
"Истините за човека и света" според разказа "В един есенен ден по шосето"

Сряда(12.05.2010) имам класна тряват ми и трите само увод и теза
мерси предварително!!

[firestone224]

Ето дано това ти свърши работа :P

Основният конфликт в разказа „Дервишово семе” от Николай Хайтов
(Интерпретативно съчинение)

В разказа „Дервишово семе” има няколко сериозни сблъсъка между героите, които защитават различни ценности и интереси. Противопоставянето между Рамадан и неговия дядо се основава на сблъсъка между дълга към традицията и желанието за личен избор. За сблъсъка между Рамадан и Руфат е причина красивата Силвина, към която и двамата се стремят по различен начин. На трето място е силният вътрешен конфликт в душата на Рамадан, който с разума си се подчинява на желанията на своя дядо, но това го лишава от емоционалната опора в живота и мястото на любовта в сърцето му се запълва от омразата. В своята изповед героят споделя, че само омразата му е давала сили да живее.
И трите главни конфликта в творбата са следствие на сблъсъка между ценностите: от едната страна е патриалхалният свят със своите родови връзки и традиции и от другата страна е младият човек със своето желание за личен избор и право на любов. В границите на патриалхалната общност установените норми са по-силни от желанията и чувствата на отделния човек.
„Възелът” между различните ценностни системи се „завързва” с решението на дядото да задоми Рамадан, въпреки непърнолетието му. Мотивите на възрастния мъж са естествени за родовия свят – необходимо е да се продължи рода, в който връзката между поколенията е прекъсната. Решенията в патриалхалния дом се вземат от по-възрастните в семейството и младите нямат право на мнение и собствен избор. Главният герой започва да живее под принудата на дълга към рода. В рамките на това противопоставяне следващият сблъсък с противника Руфат му носи дълбока лична драма.
Повествованието в разказа се движи от събитията, свързани с конфликта между Рамадан и Руфат заради красивата Силвина. Като невеста на Рамадан Силвина остава девойка, но тяхната връзка става искрена и силна – играта им неусетно се превръща в любов, която злият съсед прекършва. Традицията не зачита личността в патриалхалния свят. Руфат брутално отнема Силвина с помощта на братята й, защото той разбира, че невестата е девойка, а те получават два коча. Патриалхалното общество не обвинява Руфат, а се присмива на Рамадан заради липсата му на мъжественост, но същото общество забравя за неговото непълнолетие.
Различни са мислите, чувствата и постъпките на Рамадан и Руфат. Рамадан искрено я обича „Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смели и играли, то, сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”.
Руфат показва мъжка сила, като се държи към Силвина като похитител. Той се превръща в звяр и държи жена си заключена.
Рамадан се изпълва с омраза и желание за отмъщение. Но героят отново не може да направи това, което най-много желае, защото родът изисква от него да се ожени повторно и да изпълни своя дълг. По-важно и от честта в живота на Асан Дервишов е „дервишовото семе”и традицията в неговото мислене е неизкоренима. Рамадан е сам в своето страдание. Остават му само дългите нощи, през които в мечтите си се превръща в герой и отмъщава за засегната си чест.
Най-дълбокият конфликт в разказа е между дълга към рода и дълга към сърцето. Дългът към рода му носи страдание. Подчинението на решенията на възрастните в семейството увеличават страданията и обричат героя на нови задължения – към съпруга и дете. Изпитанието на Рамадан е голямо, защото той трябва да продължи дервишовия род, да се грижи за своето семейство, да съхрани себе си, когато сърцето му се преобръща на „чучело”, да запази честта на Силвина, да се откаже да отмъсти на Руфат ... и да издържи.
Всичко и всички в разказа по различни причини са против любовта на Рамадан и Силвина и въпреки това тази любов оцелява, макар и много различна след 40 години изпитания, задължения, отсъствия, гняв и омраза.
„Ако той беше звяр, не ставай и ти” с тези думи Силвина дава моралната оценка на житейските изпитания. Портата на Руфат е отворена за Рамадан, но не за отмъщение и изневяра, а за прошка и помощ. Рамадан не убива Рафат, а му помага, когато се разболява „Грея и топля вода, дето 40 години ме е държал ту в огън, ту в лед! И не мога да спра. Спра ли, Силвина трябва да сече.” Само любовта към Силвина може да даде на Руфат силите да прости на насилника.
В своята изповед героят е искрен и тъжен. Той е изпълнил дълга си към рода, който го обрича на страдание и самота. От изживените конфликти в развитието на сюжета най-драматичният е вътрешният сблъсък между Рамадан и Рамадан, защото човекът трябва да има право за отстоява своята любов, за да живее със сърце и своето достоийство, за да прогони злото и да има сили да живее без него.
------------------------------------------------------------------------

http://www.teenproblem.net/school/s/1159.html <-- виж и това