Сама каза, че имаш тройки по история и математика(и още нещо си), че не обичаш да четеш, но не смяташ ли, че това донякъде те прави ограничена? Не смяташ ли, че е детска постъпка да тропнеш с краче и да кажеш "аз това няма да го правя, защото не ми харесва", въпреки че хиляди хора преди/заедно/след теб са го правили/правят го/ще го правят? Учили са, чели са и въпреки това са си живи и здрави.
А и в училище се добива донякъде обща култура, та ... да, не смяташ ли, че постъпваш грешно, като отхвърляш всичко това, само защото не ти харесва?

А имала ли си проблеми, заради тази си... упоритост да става твоето?

Приятелят ти същият тип човек като теб ли е, или твоя пълна противоположност?(не съм чела всички въпроси, та е възможно да се повтарям)


Засега толкова, приятно отговаряне.