
- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- кажете си мнението ;[[
Просто искам да споделя, моята трагедия.
Историята ми е дълга, за някой дори отегчителна, но за мен е толкова трагична колкото не можете да си представите… Аз съм едно момиче на 19 години. Уча за последна година. Проблемът е в майка ми. Когато бях малка, претърпях инцидент за който беше виновна Тя. Тя, беше причината за този инцидент, тъй както сега, Тя е причината да не мога да чувствам. Тя ме лиши от обич, сега и аз не мога да давам. Не знаете какво е жестоките болки да те пронизват постоянно. Да се събуждаш сутрин и да не може да се усмихнеш, не, че не можеш, но няма на какво. В живота ми имаше само две момчета. Единия (втория) беше целия ми живот… и още е. Виждах го на всякъде, на където и да погледнех. Той беше въздуха който дишах, думите които изричах, той беше, и слънцето, и луната, и вятъра, и пустинята, и мен и мислите ми.
Той беше единствения когото обичах, но за него аз не бях нищо по- вече от луда която го следи. Какво ли не правих, казах му, че го обичам, че е първия пробудил чувствата в мен. Обичах го и още го обичам по вече от всичко. Една вечер, седях пред входа му, чаках го да излезе. След около час дойде едно момиче, красива, чернокоса, дааа… ясно си я спомням с красива дълга черна коса. Той излезе, прегърнаха се. Аз се криех, тъмното беше моята „шапка невидимка” Когато съзрях погледа й, все едно Горгона вкамени сърцето ми. Не се стърпях, не знаех какво правя, онова Аз което чсто превзема ума ми и прави тялото ми негова робиня пак се възкачи на трона и аз искочих от мрака и казах „обичам те, ти си всичко, живота ми си ти” той ме погледна смутено, тя също… не знаеха какво става, както и аз. Няма да навлизам в подробности, ама си издейства ограничителна заповед. От тогава пак не чувствам, Помогнете ми. По добре да страдам от колкото да чувствам празнина. Майка ми! Тя е виновна за това което съм днес. Изостави ме, но първо ме рани. Остави раната ми да кърви и си замина. Без да се интересува, колко много ме боли, толкова, че спрх да чувствам… и болката и любовта.
Мъчила съм се да лагам край на дните си, но не мога. Опирам ножа във вените и нямам сили, страхът ми ми ги взема. Помогнете ми. Как да чувствам, или… как да страдам?
Съчуствам ти в случая. Да си сложиш края на живота не е изобщо добро решение. Винаги съм смятала, че майчината обич е най силна, и винаги ще го твърдя. В случая наистина е нормално да страдаш от тази обич, която не получаваш. Незнам дали се виждаш с майка си, но според мен поговори с нея. Кажи и, че искаш поне един път да бъде до теб в тежък момент. Един път да те прегърне, един път да те разбере. За момчето - няма смисъл. Виждаш, че той не е оценява, че не те обича. Спри да живееш заради него, виждаш че се нараняваш сама. Сега си на 19 - завършила си вече предполагам. Акцентирай се в/у ученето, нека това ти бъде посока, амбиция, нещото за което ще се бориш, защото е важно. Излизай с приятели, и подходящо момче ще си намериш, всичко с времето си. Забрави миналото и това момче, не си заслужава да страдаш вече, тепърва започваш да мислиш сериозно, не се взирай в миналото.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
според мен би било добре да започнеш да посещаваш психотерапевт
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
Ти вярваш че неможеш да чувстваш, но грешиш! Толкова емоции има в разказа ти и начина по който си го написала...и аз се разчувствах. Ако майка ти не те е разбирала 19 години, не вярвам да започне сега (сори ако е малко грубо). Относно момчето, просто забрави! Момчето не е проблем (има много), проблем имаш с майка си (тя е само една). Най-добре според мен би било да се опиташ да преоткриеш себе си. Ако можеш си намери работа, запознай се с нови хора, събери пари и си вземи собствено жилище, където да можеш да останеш наистина сама, да обмислиш начина, по който живота ти е подриден и да го промениш. Не смятам че ще стане за 2-3 дни...мисля че ти трябват поне 1-2 месеца, за да се справиш. Предполагам че ако тръгннеш по правилния път можеш да постигнеш много, а след година, всичко това ще ти се струва като лош сън. :)
Пп: Надявам се да съм помогнала...
Ако искаш ми пиши на скайп alone_in_te_dark
Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
точно!Нямам какво да добавя
![]()
Асии <3 , Наннсии <3
Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
Днес се възбудиш, утре не можеш да се събудиш.
Ако ми пратия снимка и си от Шумен - мога да ти помогна![]()
![]()
![]()
![]()
vsichkii, osven men, sa tupii !
Според мен си много емоционална и може би трябва да влагаш тази емоция като твориш нещо. Дали ще рисуваш, дали ще пишеш, според мен това би ти помогналоПървоначално написано от bubule4ka95
Само ще ти кажа: НЕДЕЙ ДА СЛАГАШ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ!!! Живота е едно от най-големите богатства на света както и здравето също. Ако сложиш край на живота си, ще направиш най-голямата грешка. Мисля, че ти таиш това момче на едно от най-дълбоките места в твоята мисъл, а до някаква степен това не трябва да е така. Ако си намериш достатъчно занимания ще успееш да преодолееш тази празнота, а даже и повече приятели ще срещнеш. Все някога този, който ще те цени наистина и ще те обича истински ще те срещне. В живота има и възвишения и понижения. Човек никога не трябва да се отказва. Ти си на 19 и съм сигурна, че те очаква още много, много дълъг живот. Та истинският ти живот едва сега започва!
...+1Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
- много добре ^^ ;d .. ето такова момче ми трябва (rofl) ..Първоначално написано от straus