Гласът на Стиха*

[ScionOfStorm]

Гласът на Стиха*

Ние сме тези
чиито глави увиснаха
с мухи по тях
прокълнати от Пазачите;
ние сме тези
чиито очи искряха
сетне станаха прах
прах по ръцете на Палачите.

И светът замря
за да прогледнат слепите
за да рухнат стените
за да пишат поетите
за да творят творците
за да плачат музите
и да се изковат мечтите.

Ние сме тези
чиято кръв тече
из канавките на Града
алена и гъста
ярък рисунък, що изрече
думите стоманени
които ще пробият Срама

Нямаме имена
нямаме и тяло
нямаме глад,
защото нямаме и храна.
Съществуването ни е умряло
прекъснат зародиш
в сянка на светлина.

Бяхме родени мъртви,
за да умрем живи.

И по клуповете ни
докато мозък смучат мухи
застинали над безжизнени тела -
Светът ще отвори своите очи
огън нормите и правилата ще изпепели
и от изтръгнатите езици и гърла
ще се роди, кървясала и дишаща -
С В О Б О Д А.

*повлияно от групата Verse

[Sham]

чел ли си нещо на Ясен Василев?
мисля че много ще ти допадне.

[BlackaTBW]

Страхотно!

[ScionOfStorm]

не съм, ще пробвам да видя
мерси!

[ZipFail]

Може би най-доброто ти според мен

Наместа са малко натрапчиви описанията ('докато мозък смучат мухи' примерно), ама края е страхотен..

Невероятно силно стихотворение, евала