Аз знам къде си, но те чакам.
Ще дойдеш ли до края на нощта?
Детето в мен е тъжно, вярва,
в мълчание при лунна светлина.

Ах утрото е близо, ти далече,
усещам с всички мои сетива.
В мен има тихо, мъничко човече-
ще чака то до края на нощта.

Аз знам къде си. Там, където
звездите срещат бялата мъгла.
Но част от мене винаги ще чака
баща си, там, на лунна светлина.