Здравейте! Момче съм, на 17 (без месец) от Варна. Днес си седя до едно входче, близо до спирката и сладко, сладко си пуша цигарата. Тъкмо бях изпратил приятелката ми на рейса. Изведнъж един човек на възраст около 40 години дойде до мен и почна да ми се навира, без да знам какво иска!? Помислих, че иска да седне, за това станах. Оня тръгна по мене и ми вика, браво само Металика и АЦ/ДЦ. Аз бях с мешка на Токио Хотел и блуза на Bullet for my valentine... Това ме наведе на мисълта колко е пиян. И аз викам, да да кефят ме, мн яки групи (ми ко да кажа). И оня ми вика, дай ми 1 цигара. Аз казах, че нямам. И оня дай ми 1, че да не ти зема сичките. И почна да ми рови и да ми гледа из мешката, да я опипва.. Аз почнах да я дърпам, ама оня не я пусна. После я грабнах здраво и почнах да бягам, оня я пусна и аз си заминах. Естествено можех да му дам цигара , но съм свидлив... аи не съм длъжен! Пфх проблема е че нищо кой знае какво не се е случило, ама сега не мога да спра да си мисля за това. Все едно... Някак си едва ли не, съм щял да умра, така го изживявам сега. Това ме притеснява, защото съм толкова слаб психически и когато ми се случи нещо наистина сериозно и нещо наистина страшно, тогава просто не ми се мисли какво ще правя. Разбира се този беше пияница и не можеше нищо да ми направи щото можех да го блъсна или някак си да се оттърва от него, да все пак беше пиян! Но сега не мога да спра да си мисля за случката и да правя "от мухата слон"...