Една история по действителен случай. имената са случайни

[ecstazy]

.ll

[SmilezZz]

Описала си го....чудесно..Нямам думи просто..
Но все пак не разбрах какво е станало с двечките..Защо тяхното приятелство се е "прекъснало"..Дори,когато четях тази история,изпитах "истинското" чувство на приятелството..

Надявам се да се получи този втори шанс,защото приятелството на Мария и Милена - изглежда наистина истинско

[ecstazy]

Описала си го....чудесно..Нямам думи просто..
Но все пак не разбрах какво е станало с двечките..Защо тяхното приятелство се е "прекъснало"..Дори,когато четях тази история,изпитах "истинското" чувство на приятелството..

Надявам се да се получи този втори шанс,защото приятелството на Мария и Милена - изглежда наистина истинско

Ами и аз не знам да ти кажа, в крайна сметка Мария се държеше тъпо наистина,беше й гадно без причина, беше сдухана и не говореше особено, Милена я питаше какво й е, но Мария избягваше да коментира това.. глупост е, но глупост,която сложи нещо като край на тази "мечта".. Милена не иска да й даде този 2ри шанс..

[BlackaTBW]

Хм... това е за раздел "Дневника седящ под възглавницата" по-скоро. Нямам предвид, че е зле написано или нещо такова, а просто, че е по-скоро лично, от колкото творчество. Не знам какъв коментар да оставя, защото очевидно не търсиш нито съвет, нито критика/похвала.
Или просто аз не го разбирам като нещо друго, освен като "изказване на болките".
Успех на Мария с втория шанс. (но да си знае, че е по-добре да продължава напред, вместо да седи и да чака някакви шансове *край на неисканият съвет*)

[ecstazy]

Хм... това е за раздел "Дневника седящ под възглавницата" по-скоро. Нямам предвид, че е зле написано или нещо такова, а просто, че е по-скоро лично, от колкото творчество. Не знам какъв коментар да оставя, защото очевидно не търсиш нито съвет, нито критика/похвала.
Или просто аз не го разбирам като нещо друго, освен като "изказване на болките".
Успех на Мария с втория шанс. (но да си знае, че е по-добре да продължава напред, вместо да седи и да чака някакви шансове *край на неисканият съвет*)

ми приемам и съвети и критики пък и какво като по скоро е лично, от колкото творчество. Разделът е ЛИЧНО творчество, и реших да опиша нещо, което чуствам, под формата на мини разказче. Така ми олекна малко

[Spider4eto]

Това разказче ми напомни за една случка от преди 1-2 месеца. Возих се в трамвая и на една от спирките, когато трамвая спря, тръгна да се качва едно момиче, в тоя момент едно по-пълничко момиче се хвърли към нея и почна да я прегръща, но беше избутана и оставена да плаче сама на спирката. Не ги познавам, не знам какво е имало между тях, но болката в очите на пълничкото момиче беше същата, каквато си описала ти.

[gabi_94]

Историята ти ме накара да се разплача Моята история е подобна, само че моята най-добра приятелка, която мислех за сестра, за част от мен, за уникален и незаменим човек, за която бих дала всичко, ме изостави....Вярно е, понякога бях рязка, понякога казвах тъпи неща, но винаги съм мислела за нея и съм я питала какво и е, тя инаги си мълчеше и не ми отговаряше и ме гледаше тъпо....така се отдалечи от мен, пък и по едно време имах чувството, че ми завижда, дори тя самата ми е казвала, че се чувства пренебрегната и на заден план когато сме били двете, защото другите мислели, че тя ходи след мен и т.н., абе абсолютни глупости и се опитах да и го обясня, но не се получи...Сега сме просто съученички, говорим си, но виждам омразата и ненависта в очите и, подхвърля ми злобни коментари, не ми помага за нищо, прецаква ме гадно понякога, а преди твърдеше, че съм най-важния човек за нея Болката ми беше неописуемо голяма и не е истина как съм плакала...в 8ми клас бяхме толкова неразделни, началото на 9ти клас също, а преди 3 месеца всичко се разпадна Исках втори шанс, но не се получи, макар че дори не бях виновна изцяло и не аз постъпих гадно, не аз я прецаквах, не аз я гледах с омраза без причина Но трябва да продължа напред! Ти също! Може да срещнеш по-добра от нея! Знам че я обичаш много,но понякога няма смисъл от това....Бъди силна и продължи живота си...едно приятелсто веднъж разчупи ли се и да се опиташ да събереш парченцата винаги ще има пукнатини!

[ecstazy]

Еха, не съм мислила, че ще ви хареса. Габи много гадно и мерси много. Надявам се да се оправят нещата ...

[sm_95]

Нямам думи... Просто е невероятно. Трябва да призная че се разплаках, твърде много ми напомни за моите отношения с едно момиче от новия ми клас. Аз сбърках много повече, но тя ми прости... Не знам от къде намери сили да го направи, но съм безкрайно благодарна за това.
Разказа (извинявам се ако термина е неточен) е невероятен, има си всичко... Искреност, дълбочина.
Сега ще си позволя да ти дам и съвет, макар че ти не търсиш такъв (съжалявам за нахалството). Ако Милена ти е истинска приятелка, ако държи на теб и те обича никога няма да те изостави. Приятелите се подкрепят дори и в трудните моменти, дори когато някой от тях иска да е сам те пак не се изоставят. Приятелите за подкрепят напук на всичко и всички. Всеки заслужава втори шанс, хората които не го дават често си спестяват много болка, но и често губят стойностни хора. Следователно... Толкова по зле за тях. Ако Милена те обича, ако държи на теб ще ти прости...
Трябва да си призная че не разбирам къде е грешката ти, всеки е сдухан понякога и да, за отсрещната страна не е приятно, но това значи ли че трябва да изоставиш приятелка? Ами... Не...
Ако искаш можеш отново (сигурна съм че вече си го направила) да опиташ да оправиш нещата. Ако не иска да говори с теб напиши и бележка и и я дай. Ще знаеш че си направила всичко възможно, а ако не ти прости, тя просто не те заслужава.
Това си е лично мнение.
Айдее... И дано нещата да се оправят.

[ecstazy]

Дано,дано.. и още веднъж мерси на всички..

[WaterLilly]

И на мен ми напомни за отношенията ми с една стара позната, ама чак пък да ревна като няколко преди мен...

Хубаво е. Простичко написано (което е плюс и го кара да звучи не лигаво и драматично, а по-скоро откровено), имаш тук-таме повторения. Малко не видях къде се вместват описанията за имената, след като си ги сменила.

[ecstazy]

Няма значение за имената.. за повторенията, понякога това ми е слабост -.-

[cvetinka95]

Ти все още не си го преживяла..
Разбирам те, и аз бих правила същото.
Само че, в моята историйка е точно обратното, смисъл аз съм Милена..
Моята Мария има същия "проблем" - аз обичам повече думата пухкава, но проблем в кавички, защото не виждам нищо нередно, никога не бих си избирала приятелка по това..
Плюс това смятам, че на някои това им е чара, нея виждам, сладичка е така, по-мека като се гушнем..
Тя го прави същото, което си описала за глупостта, когато си вършела, сега. Виждам я често е тъжна, гледа сама да седи със слушалките, сдухва се заради това.. Не й се приказва, но като искам да разбера какво й има, за да помогна, се почват едни караници и в крайна сметка нищо. Като прочетох, обвзе ме някакъв страх да не стане същото. Единственото нещо от характера, което не мога да търпя, мисля че е точно суетността и ей така тормозенето за някакви си килограми. Може би просто не знам точно какво е, но знам как се чувства човек за друг проблем, не по-маловажен. Пък тя усеща, че не я разбирам ли, някак се отдалечава.. Даже и да ми се държи тъпо /този период продължава някъде седмица силно изразен, но и преди понякога го е правила/ бих й простила, и все още го правя..
Не бих си простила да я оставя, за нещо толкова незначително, защото наистина много я обичам. Като се замисля, преди винаги като имаше нещо, я заплаха за живот, абе много пъти не ми е пукало дали ще умра, защото просто нямах цел, нещо, за което си струва да се живее. Сега ме е страх и от най-малкото нещо, само мисълта да я изгубя..
Пък като се гушнем..имала съм чувството, че животът ако спре на тая секунда, никога няма да ми омръзне.
Както и да е, доста хора казват, че мога да говоря за нея с часове, вече разбирам, че са прави. Като някаква вманиачена съм, ама просто никога не съм имала точно такъв човек.
И аз не искам часовете в училище да свършат, само и само да сме повече време заедно.
Купила й бях от сребърните сърчица, половинките с надпис, ама все се чудех, трябваше ми някакъв стимул да й го дам. Ще се постарая възможно най-скоро, това може и да укрепи нещата.
Та, личи си, че си много всеотдайна, според мен това е хубаво, стига човекът да си заслужава. Пожелавам ти от все сърце, пак да сте си заедно, тя да ти даде втори шанс, защото се вижда, ще направиш всичко, за да не си повториш грешката. Защото знам колко е хубаво, да имаш толкова добра приятелка.
Благодаря ти, че това все пак ми подейства като поука, да я разбирам и да не съдя поведението й понякога.

Дано всичко се оправи наистина..

[ecstazy]

И аз като я гушна просто ми се иска времето да спре. Тя също уж се мисли за дебела, но за мен тя е КРАСИВА. Много ме е яд, че заради такава глупост всичко се срути и отиде на вятъра. Адски много държа на нея, нищо че се познаваме от 10 месеца г/д. Достатъчни са ми за да я опозная. Обаче на нея не й пука .. и от това най-много ме боли. Да седи до мен на 1 чин и да не мога да й кажа 2 думи... и аз мога да говоря с дни за нея... Но както и да е спирам, мерси много цвети и на другите.. Радвам се, че ви е харесало

[MeLikesPie]

Стъпи си на краката! Недей да падаш ниско долу, откъдето може и да не станеш! Единственият начин да се изправиш е със собствени усилия. В този свят трябва сама да оцеляваш, дори и да има хора, на които да разчиташ. Може те да са до теб завинаги, може и да изчезнат само за миг и да те оставят сама. Много извинявай, ама доколкото разбрах тя е била единственото, на което си се радвала в училище. Не бива да живееш заради други хора, а заради себе си. И сама си нещо и си имаш стойност и достойнство. А чисто ли е достойнството на човек, който би оставил приятел, който има нужда от него?
Имам чувството, че не ти се ще да призаеш какво си направила, или просто и на теб не ти е много ясно, обаче ще се наложи да го направиш, ако искаш хората по-добре да те разберат.