Розата седи самотна под дъжда,
тъй както моята измъчена душа..
Защо тръгна си ти?!
Нима с мен да заминеш не се реши?!
И туй цвете където ми подари,
все тъй само и пусто ще стои..
Моето сърце го няма..
Там на негово място ти остави яма,
Дълбока, тъмна, черна яма..

Думата е ЩЪРКЕЛ

ПС.. Имам си авторски права~~