-
ВРЕМЕ МОЕ
ВРЕМЕ МОЕ
Времето лети, лети, не спира,
защо не спреш за малко ти
и спомени не ми оставиш,
но времето лети, лети...
И колко думи исках
аз да изрека, и колко
обич исках да раздам...
ах, лети, лети, не спирай.
Всичко сякаш отлетя-
спомена, мечтите, светостта,
и от мене нищо не остана,
а времето..., времето не спря.
Но не, недей, не спирай,
всичко ми вземи
аз давам ти душата и мечтите
и всичко, всичко давам ти... Вземи!
-
Ох, като че ли аз съм го писала.
Почувствах го...
Харесва ми... до болка познато.
-
Радвам се че ти е харесало.
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила