Греховно свято


По улици тъмни и пусти
се лута отхвърлена празна душа
и сенките мрачни и бледни
изникват внезапно из пусти места.

Мъглата се спуща, покрива града,
няма звездица, ни свещ, ни луна
и от ъгъла тих в грях ще я грабне нощта
същата, пустата, мойта душа.

И в сивата плътна мъгла,
без въздух, без вик, без душа
силно без глас ще изкрещя: Грях е, грях е,
знам това,
но умирам аз от самота.

Водопад е моята сълза
и в огън от най- интимните неща,
в ежедневието на страшни времена,
в ад ще ме грабне нощта.