1во.Не съм започнал като "побойник", а като човек, който иска да се научи да се защитава. Исках да се чувствам уверен в себе си, ако се наложи да се защитя аз, приятел, роднина. Попринцип не съм човек, който обича да се бие ... явно прекалено много мисля за последствията, както за мен, така и за противника.
2ро. Наистина натрупах и продължавам да трупам умения, които ме правят по уверен, но има неща, които никога не бих направил в реална ситуация. Страх ме е да правя някои удари,хвърляния,ключове на улицата, а пък да не говорим,защото знам, че адреналина ми се е качил на максимум.
3то. Никога не съм "разбивал носа на някой слабак", защото както ти казах не обичам да се бия... Успявал съм да се измъкна от конфликтни ситуации с думи и добро държание. Имало е и моменти, в които това не е достатъчно и се налага да се биеш, за да оцелееш (както искаш ме разбирай). Имал съм случаи, в които буквално съм бил в позиция да потроша оня срещу мене, но не съм го правил, защото все пак сме ..деца.. поне аз бях и другия също...
Ако искаш вярвай, но нито един път в живота ми не съм скачал аз първи - никога. Честно казано и да набия някой по-атлетичен няма да съм особено горд с това, а пък и в уличния бой не всичко се свежда до тренировките и нещата, които си тренирал в дадено бойно изкуство.
За чувство за превъзходство... да, може би го имам, но това е по-скоро нещо вредно, защото можеш да подцениш противник в дадена ситуация.

Поздрави