...на мен винаги ми се връща. Само да посмея да оплюя някой за нещо и след известно време се виждам в същата ситуация, а за да ми е още по - гадно си спомням, че еди-кога-си съм наплюла някой за същото. После го намирам въпросния човек и му се извинявам. Разказвам му какво съм казала, казвам как съм стигнала до извода, че не съм била права и се извинявам. Обикновено тогава хората вдигат вежда и ме мислят за смахната.
О, това и аз го правя в най-различни ситуации, не само за съдене и осъждане.
Може да оскърбя някой и след много време да ми се случи на мен и аз тогава да му се извиня, като му разкажа какво е станало и че когато съм го наранявала, не съм знаела кво е.. и не знам си кво.
Големи оправдания падат. Това е голяма слабост, защото в такъв момент човек не ти прощава, а в много случаи те смачква ("Ха, сега.. падна ли ми?!")



Прощаваш ли лесно?

Защо сега да предстои твоят тъмен период, след като започваш да си градиш бъдещето?



пп. Снизхождението е добро качество в много случаи.