Разбирам,че нещата ще станат с много разговори (нещо,което мразя да правя с родителите си) .

Въпроса е,че не смея да кажа,защото не знам каква ще е реакцията. А и знам къде са ми грешките,виновна съм и са прави.. просто се досещам за каква ме взимат,но и не правя нищо по въпроса. Не ги допускам просто.

Наистина ми се ще просто да щракна с пръсти.


п.п. Допълвам и че съм миролюбива,не обичам да ми се вика,нито аз да викам. Криво ми е,защото често ситуацията го налага,за да бъда чута и разбрана. Лошо е,че не намирам друг изход от ситуацията и се изразявам прекалено остро и грубо към човек,на който дължа много реално погледнато. Срам ме е,че не мога да ги убедя в правото си.