Цитирай Първоначално написано от SilentGrey
Какво е "много" и изобщо как разбираш понятието, категорията "много" по отношение на живота. "Много" достатъчно ли е и кое е по-голямо, като понятие от другото, според това как ти разсъждаваш. - Въпросът ти, мога да го характеризирам единствено като "много" тъп... Жалък опит за псевдо издигане на посредствената ти личност в очите на средностатическия съфорумец. (казано без груб тон или опит за заяждане). И все пак - "Много" за мен е достатъчно, предпочитам "малко", но заслужено и задоволяващо. По-голямо от "много" е вече алчността.


Какво е точката. /без да се измъкваш с отговори тип - препинателен знак/ - Точката е край на нещо. Точката е мислен знак за мен, който всеки човек в даден период от време използва, за да раздели и разграничи дадени мисли от други. Точката може да се използва както за мисли, то така и за действия. Понякога е трудно да поставим тази точка, защото в повечето случаи не сме готови да прекратим дадено нещо, но когато е наложително... краят трябва да се постави.

Ако според теб няма Господ, има ли справедливост ? С други думи има ли върховна сила, макар и несъзнателна, която да контролира по някакъв начин "солта" и "сладкото" на живота ? - Вярвам в справедливостта, да. Вярвам, че колелото се върти и винаги "нещо" контролира везната на доброто и злото, но отново не мисля, че това е някакво божество, по скоро природа.

Ако според теб няма Господ тогава какво е смъртта и какво място заема в живота по принцип ? /без да се измъкваш с отговори тип "Краят на живота ни." - Смъртта по един или друг начин си е 'край'. Но съм на мнение, че смъртта е просто физическа, нашата душевност остава жива и съм убедена в това, колкото и странно да звучи. Винаги съм си мислела за смъртта като за начало на нещо друго, не като за край. Не казвам, че я чакам с нетърпение, но когато един ден видя, че настъпва, ще я приветствам, защото макар и физическия ми живот тук, на земята да приключи, аз ще продължа своя душевен такъв някъде другаде.

Какво е метаморфоза и преживявала ли си подобно нещо ? А катарзис ? - Метаморфозата си е термин, който означава някакъв вид "промяна". Промени съм преживявала доста, те са неизменна част от изграждането на един човек. Колкото до катарзиса, и това е нещо задължително за мен. Често съм имала такива емоционални преходи и изблици, които са ме карали да променям моралните си ценности, да възстановя желанието си за живот един вид.

Кой е успял и кой не е успял в живота според личната ти ценностна система ? - Според моята ли? Хм... Успял е всеки човек, който е постигнал дори една от своите цели, независимо колко минимална е тя за околните или обществото. Това, че е имал цел, преследвал я е и я е изпълнил го прави успял за мен.


Какво е нужно на един убеден агностик да повярва в съществуването на Господ ? - Щом един човек не вярва в нещо, няма как каквото и да е било друго такова да го накара да повярва. Човек ще повярва само тогава, когато сам поиска и види смисъл в нещата, не подтикнат от други тела.

Ако трябва да избираш между огромна лична слава и възможността да командваш големи човешки маси както сметнеш за добре кое ще избереш и защо ? По какъв начин това коренспондира с личните ти цели ? - Пф... нито едно от тези 2 неща не ме блазни. Славата ми няма да е вечна, а командването определено не е за мен. Отговарям кратко, но наистина не мога да избера едно от тези 2 неща, поради простата причина, че не ме привличат идеите като цяло и по никакъв начин не се свръзват с моите цели. Било то лични или не...

това е засега. Мисля, че съм дал достатъчно помощни въпроси към главните. Ще се радвам да отговориш, за да върнеме темата към интересното и към нормалното ѝ русло.