Цитирай Първоначално написано от kalpazanka
stefity, браво на теб. Определено ме изненада приятно, като видях колко си разчоплила темата с болестта на Даун. - Радвам се.

Какво/и колко си готова да жертваш за семейството? - Готова съм да пожертвам много, но не и ако правя всички "жертви" сама... Защото по този начин аз ще свикна моето семейство да вярва, че каквото и да стори, аз ще оправям положението с цената на всичко. Ако постоянно аз правя жертвите, след време няма да има кой да прави жертви за мен в това семейство, ще остана отритната един вид и ще стане така, че щом мога да оправям другите, то тогава мога да оправя сама и себе си. А стигне ли се до този момент, аз ще искам да променя нещата, но ще е твърде късно, защото семейството вече е свикнало с този начин на живот... И се стига до безкраен омагьосан кръг. Семейството затова се нарича такова, защото всички тези неща се правят взаимно, не трябва всичко да пада на плещите на един човек.

Ще позволиш ли семейният живот да те обезличи? - О, не... Не искам да ми се случи, затова няма и да го позволя.

Смяташ ли, че е възможно да се превърнеш в роб на децата си? - Ох... труден въпрос, по който мога да говоря наистина много... принципно ми е по-приятно да говоря на такива теми очи в очи с някой, но при тези обстоятелства, трябва да отговарям тук. Ще се постарая да бъда кратка, но ясна.

Възможно е да се превърнеш в роб на децата си. Но това се получава, когато не си готов да имаш такива. Получава се тогава, когато имаш доста добро финансово положение и безхарактерно мислене, неспособно да казва "не". Ето в едни такива ситуации, от родител, ти се превръщаш просто в спонсор на детето си. Когато са малки, децата могат да бъдат доста манипулативни (макар повечето да го правят несъзнателно), и ако не им покажеш, че не винаги нещата стават на тяхното, от манипулатори, те се превръщат направо в малки демончета, цедящи всичко давано от теб без ни най-малко чувство за вина, а когато станат тийнове, нещата стават още по-лоши. На мнение съм, че за да не се стигне до такъв вид ситуации, родителите трябва да възпитават децата си със здрава, справедлива, но също така нежна и обичлива ръка. Да накарат децата си да разберат, че когато искат нещо, но нямат възможност да го получат да не настояват, защото положението ще си остане такова и няма да се промени, а след време, когато родителите имат възможността да купят това нещо, да го направят. Така детето все пак ще знае, че ще получи някой ден желаното нещо, но няма да настоява за това всекидневно с плач, тръшкане и т.н. Дано успя да ме разбереш.