Защо ли бързаш към смъртта?

[JustaLittleKid]

Защо ли бързаш към смъртта?

Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед.

За къде ли бързаш толкова, не зная.
Времето е цялото пред нас.
И други бързали са, а какъв е края
страхувам се дори да мисля аз.

Пътуването вече не е удоволствие,
не е удоволствие, а постоянен страх.
Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,
нито миг за веселба и смях.

Защо ли толкова безотговорни днес са хората?
Карат бързо, без предпазния колан.
Забравят може би зарад умората,
че някой казал е „Не карай ти пиян.”

Пътуването се превърна във война,
а бойното поле е пътят.
Жертвите са прекалено много, често без вина
се случва хората животът да изгубят.

Не е честно, никак не е честно.
Загиват много… без вина.
А стрелката вече стигнала е двеста.
Защо ли бързаш? Към смъртта?

[semantics]

Малко му липсва фокус на внушението... Не знам как да се изразя, ама тъй като посочваш конкретен проблем, при това доста директно го адресираш, е нужно да има някаква градация, която да фокусира силата на посланието ти.

Изглежда, че пишеш със свой си маниер - леко и отръки, но не го прави лековато, ако ме разбираш

[Rolisten]

подсъзнателният страх от смъртта е едно от най-големите проклятия над хората