Тъжно е...

[ShtrudeL]

... Живота е кратък. (таЗ толкова банална фраза...)
Странно ми е...и малко мъчно...В последните няколко дни си мисля за всичко...което се случва постоянно в ежедневието ни...Не исках да го казвам тук,но онзи ден...блях...наистина не искам и няма...каТ да е. (не е приятно)
Просто искам да споделя терзанията си. ^
Не знам...имам чувството,че само аз (от обкръжението ми) осъзнавам,че не трябва да се сърдим,обиждаме и обвиняваме помежду си за минали работи,за глупости и...за каквото и да е. И под минало не разбирайте детството,последната една година или миналата седмица...Минало е всяка една изминала минутка...секунда... И дори и някой да ни е наранил по някакъв начин не бива да му се сърдим и да го обвиняваме... Трябва да си прощаваме и да обичаме да обичаме... Защото нищо не е по-ценно от живота,здравето...и това да сме свободни...щастливи...

Аз...не се сърдя...не мога...сериозно не мога...гледам да не се ядосвам и да се контролирам във всеки един момент. Бих простила всичко...защото каквото и да стане живота продължава. Не обичам и да ми се сърдят,макар че като го правят не се моля,просто изчаквам сърденето да спре...но човече това е безмислено...пропиляваме настоящите си моменти в абсурдни емоции...Понякога дори ми е ставало леко смешно...иронично или...не знам...и съм си мислила "Човече,защо ми се сърдиш" с огромно учудване...Можем да използваме момента за далеч по приятни занимания. Не искам да завися от никой и не искам никой да зависи от мен. Не искам да съм нужна на никого и да чувам "Не мога без теб." Това е слабост и означава,че поставяме чуждото Аз над собсттвеното си.
Колкото и трудни моменти да съм имала и колкото и тежко да ми е било си мисля за това...и ми е мъчно...Представих си какво ще е ако умра съвсем случайно утре и колко бих съжалявала ако съм съм се сърдила на някой или съм го обидила по какъвто и да е начин.

Искам всеки да знае,че ще умре утре.
Не искам да планираме дните си...





няма смисъл...не искам да пиша вече.

[MakeMeLaugh]

Имаш сериозна нужда от психолог.

[December]

Искам всеки да знае,че ще умре утре.
Не искам да планираме дните си...

Ха,йес бе.


Едно от нещата които мразя най-много в себе си.Много съм злопаметна. Ииии...помня някакви думи отпреди +5 години,всичко лошо го помня.
Когато си лягам и уж ще спа...тогава идвад мислите за всичко отминало.И си спомням примерно как преди 7 години,някой ми е казал,че съм дебела :/ Тъпо е,адски е тъпо.
Иска ми се да имаше някакъв елексир,нещо като тревата но използвано във вид като ваксини.Ваксини които ни карат да се усмихваме на света,да не злобеем и т.н.
Много хипарско ;д Но така искам.
Когато някой ти каже "просто спри да ти пука"...все едно да кажеш на порязъл се човек да не кърви :/
Всичко е лесно на думи...
Иска ми се да съм като тебе.Не,че не прощавам, напротив много бързо някой може да ме излъже със мили очички.Ноо...пак ще помня това с което ме е наранил...



Дневник на недоразбратите и обърканите.На мечтаещите деца ;д
Да...и аз бих искала да отида на някой добър психолог или нещо подобно.Но съм леко скептична де.Не мисля,че един здраво стипил човек би могъл да разбере моите мисли.Всички ти казват "дам,дам" клепат и клонят глави и казват с подправено съжалителен тон "знам как се чувстваш миличка" ...

Сад :/

[Joc]

момичето е тъжно ти къде я прати... и си орЕгинален ..

[OtherSide]

Животът може и да е кратък, но ако нон-стоп мислиш за това, то ти сама правиш така, че да ти се струва още по-кратък.
Да, всеки от нас е възможно да умре утре, но може и да доживее до 80, нищо не се знае..
Не се филмирай толкова на тази тема, по-весело го давай. :>

[ArrowsOfDeath]

Обсъждаш ли ги тея неща с приятеля си?

Иначе няма нищо лошо в това, което казваш. Като цяло си изложила християнския начин на живот. Особено за сърденето съм съгласен. Аз не мога да се сърдя, чувствам се някак нелепо да правя намръщени физиономии и да не си говоря с някой заради някоя малка глупост.

[ArrowsOfDeath]

Животът може и да е кратък, но ако нон-стоп мислиш за това, то ти сама правиш така, че да ти се струва още по-кратък.
Да, всеки от нас е възможно да умре утре, но може и да доживее до 80, нищо не се знае..
Не се филмирай толкова на тази тема, по-весело го давай. :>

Тези нейни мисли може да я накарат да си мисли, че животът е още по-кратък, но всъщност от тези й терзания ще го усеща по-дълъг.

[ohluv]

Няма да е интересно да знаеш кога ще умреш.

[OtherSide]

Едва дали...
Щом веднъж го е осъзнала, не е нужно тази мисъл да й е нон-стоп в главата и да е мейн топик. Вместо да се вайка колко скоро ще умре, много по-добре е да живее активно, за да може в един момент като се обърне назад да може да каже "да, аз живях така, направих това, това и онова и т.н." На фона на всичко това няма да иглежда кратък, за разлика от тогава, ако го е прекарвала в мисли колко скоро ще умре.

[Rolisten]

и като умра какво ?

[Whoopdedoo]

и като умра какво ?

На никой няма да му пука, как какво.

[ohluv]

Тогава ще "Дали го изживях пълноценно ?".Дори сега би трябвало всички да живеем с мисълта,че един ден ще умрем-естествено си е.

[yakuza_]

И аз съм злопаметен Но пък се сърдя и доста трудно.

[Canis_Dirus]

Направо ми се къса сърцето ;(

[Dumb]

От пубертета е. Дишай спокойно.

[bushwackers]

липсата на хероин може да бъде пагубна

[SunSmile]

Имаш сериозна нужда от психолог.

[Pwnmaster]

Липса на метадон, според мен.

[strave]

Днес си се замислила и ти е тъжно,утре има голям шанс да не ти пука и да ти е ведро и да ти е кеф.Поразведри се смени обстановка и се отърси от всякакво мислене и утре с нови сили в новия ден.

[Still1ME1Still1HERE]

И аз тея дни тва си мисля Че нещо хората покрай мене почнаха само за глупости да се карат Ама аз такива проблеми нямам, само гледам те да не се изпокарат Ама кво да се праи - случва се

П.П. След всяко, даааамм

[ShtrudeL]

Найс.

Аз май си искам психолог. Т.е...интересно ша е. Сериозно говоря. Мисля,че ще е единствения човек,който ще се прави убедително на заинтересован. Веднъж съм говорила с училищния психолог,ама то всички говорихме. Каза ми големи глупости. Правехме някви тестове и трябваше да отговаряме на разни хм въпроси...е...след това нали има ...ох...какво означава това което си отговорил...е ...моите бяха с очудващо неверни значения така да го кажа и той ме изкара ебати нещастното човече. Аз просто си имам яко въображение,пък той туй не го разбира. каТ' да е.

ArrowsOfDeath говорили сме си да. Имаме доста различни гледни точки. Вече не ми е тъжно май заради това.


...Когато бях малка едно момче почина. Беше болно. Беше на 15. Имаше по-малко братче,което е голямо колкото мен. Семействата ни бяха доста близки. Той знаеше,че ще умре. Имам негови снимки. Не излгежда тъжен,нито щастлив. Бил е слаб,блед и...просто си представям (не,не не мисля че мога) как се е чувствал,когато е бил сред класа си (тогава завършваха)...как всички са били щастливи,имали са планове за това как ще продължат живота си напред...стана ми тъжно.

Не бе не си ме представяйте като ревящо,сдухано същство. Щастливо съм си мисля. Не е толкова зле колкото изглежда и се опитвам да не драматизирам излишно.
Просто ми е странно когато хората около мен ми се сърдят. Дори мисля,че губя интерес и че със сърденето си ме отблъскват. И искам да съм още по-свободно. Писна ми да угаждам на всеки и да не мисля за собственото си щастие.

[Lestat357]

Всички минаваме оттук набързо. Какво следва? Нищо, пълно извисяване, вкл. неосъзнато, оттам покой. От какво те е страх и какво те натъжава? Не можеш да оправиш всичко (дори пряко свързано с теб) докато си тук. Но можеш да помогнеш на някои хора, да осмислиш нечии моменти, ако и от моята гледна точка последното, генерално, да не е от огромно значение. Осмисля и твоите донякъде, все пак. Да си използваш моментите също, но не за сметка на другите, не наранявайки, погазвайки, предавайки, потъпквайки. Възмездие няма да последва, просто въпрос на принципи.

Хората имат тенденцията да умират, предполагам вече си забелязала? Когато очакваш смъртта, наясно си, че ще последва скоро, много неща се променят. Знам го, защото съм имал някога около себе си човек с преброени дни. Шибано е да си отидеш млад, не стига, че всичко е толкова кратко, ами съвсем да не си успял да вкусиш още толкова неща. Но и да не си се разочаровал от много, да не започнеш да презираш околните и.., айде дотук, че 'ептен започна да ме избива на философия.

А хората винаги ще се опитват да те принизят и стъпчат, доста по-сериозно от сърдене и желание да им угодиш. Гадни са, бездушни, пластмасови, подмолни, зли. Изключения има, ала твърде малко.

Училищните психолози не струват, тези по държавните болници също с малки изключения. Губили са ми времето неколкократно. Успех, гледай да не попаднеш на някое бабе само, защото те са най-дразнещи. Не си от София, иначе щях да ти препоръчам доказано добри, макар и без да съм изпробвал лично. Един, два, три, пет такива разговора надали биха те обогатили особено, нито биха ти помогнали кой знае колко в намирането на екзистенциалните отговори или по-бързото осъзнаване на житейските истини. Разбира се, ако разполагаш с време и пари, може да опиташ.

Не знам щастливо ли си, объркано или тъжно, но ако ще пишеш в bold, старай се да е по-грамотно.

[ArrowsOfDeath]

Намери си "Бели нощи" на Достоевски и я прочети книгата. Малка е и мисля, че ще ти хареса. Доколкото си спомням се водеше сантиментален роман. Също в трите му най-известни романа ще намериш герои, които са носители на описаната от теб добродетел.

[m1nik]

правите ли разлика м/у психотерапевт и психолог и психиатър // както и да се пише..
:/
нвм.. темата е .. обощение на живота ти без нш конкретно..и все пак..нш грешно
---
стигнах само до 1те 2-3 коментара

[SilentGrey]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=X6kqHysnvgU[/youtube]