Приятелят ми преди около 3 години ходеше с едно момиче, което впоследствие почина. Знаех за това, споменавали сме го, но никога не бяхме говорили за нея както снощи. От думите му стана ясно, че много е държал на нея и е правел много неща за нея. Казах му "Обичал си я" и той каза "Така ли?" и замълчахме. Аз естествено започнах да си правя някакви сравнения между връзката му с нея и нашата, стана ми много кофти, а той започна да обяснява, че може би не е държал толкова на нея ... каза ми "Не се просълзих дори на погребението. Като че ли нищо не ми трепна." и аз "Не си вярвал че се случва" .. той пак се замисли. Казах му "Никога няма да достигна сърцето ти" и той "Досега всички ми казваха, че нямам сърце, че съм студен" и аз "Не е така" и той само ме гушна. Правил е неща за нея, които за мен не, попитах го защо, той каза, че е била малка и я е пазел, а мен се опитва да ме научи сама да го правя.
По-късно (когато вече се бях отчаяла доста), разбра, че не е трябвало да започваме темата и да изпада в подробности. Той каза "Не си прави сравнения, всяка връзка и всяко момиче са различни за мен".

От една страна се радвам, че вече ми споделя толкова лични неща, но от друга, наистина не искам да ги чувам и не смятам, че с нещо ни помагат.

Аз да търпя ли тия болезнени спомени? Само разговора за нея ме наранява (беше ми приятелка). Или да му кажа да спре с тях? Сравненията ми уместни ли са? И той дали още я обича ... и дали някога я е обичал? ... (на последните въпроси няма как да знаете отговорите, но си се чудя)

Благодаря за мненията предварително.