И аз съм като тебе. Мъчно ми е ама толкова ми е мъчнооо, че чак и мравка не мога да убия... Точно над терасата ми птичета са си свили гнездо и си живуркат там вече цял месец, ако не и повече, и си имат и малки и онзи ден едно новородено беше паднало долу и едва, едва мърдаше... полу-живо, полу-умряло... Е напправо откачих докато мисля какво да направя с него. Знаех, че не мога да го спася по никакъв начин, но ми стана толкова гадно, че умира... Майка ми ми вика "Това е естествен процес не го взимай толкова присърце" обаче на мен после целия ден ми беше едно такова сдухано... Прекалено жалостиви сме - това е Хубаво е, че ни пука, но все пак трябва да сме на ясно, че не можем да спасим и да помогнем на всички животни...