Аз няма да се бутам във тълпата,
Аз няма да плача и крещя,
Аз ще бъда крехка сянка в полумрака
И ще си отида дойде ли деня


Аз няма да дойда нежелана,
Молеща за нежнотст, топлина,
Аз ще бъда по-студена от мъртвец
Крехка сянка в нощта

Знам, че се страхуваш
И те разбирам,
Бягай или при мен вечно остани,
Аз съм призрак безтелесен,
И те гледам с липсващите си очи

Аз виждам твоето страдание
Аз знам, че на онези малките обеща,
Жена в живота си повече да не докоснеш,
Но сега си влюби ти повторно, знам любими,знам това

Не си мисли, че те обвинявам,
И не развивай чувство за вина,
Бъди със нея, но никога не позволявай
Тя да бъде майка на нашите деца.

Изминаха години от онзи черен ден,
В който без да предупредя завинаги си тръгнах,
А колко страдах за това, че нито тях, нито теб прегърнах

Аз ще идвам тук и мълчаливо ще седя,
Повече не ще нахалствам,
Мъртвите нямат място на живата земя.


да се има предвид, че пак нещо мръднах докато пишех