- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Механика
Механика
'За какво им е тази мъст?
Откъде се роди тази омраза...?'
Интро, Резервен План
Заливат ни
с помия:
'Загърби ме
а сетне ще те изтрия'
високоговорителят трещи
буря от заплахи
и механизирани мечти.
Из рафтовете
гледат ни опаковки
в които разкъсани
отразяват се нашите лица
култивирани
рафинирани
туптящи като алени сърца.
Баркодът блести
с цифри на дамга
от кръвна плът
1-9-2-4-3
стъпки безшумни
оставят прах
по кишавия път.
И както ни заливат
с вик се изправяме
с блеснали очи
с юмруци свити
- мъглата на обещанията
не ще ни смекчи.
И разпрем ли
за пореден път гърла
от кръвта на кръвта
ще се роди това,
което баркодът
на две ще строши
- сред гной
и сред дим -
онези, отровни
механизирани мечти.
Много добре.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Хм...Хубаво е, обаче като го прочетох още няколко пъти и осъзнах ,че определено не ми сред любимите твои. Тоест харесва ми ,но не знам дали ще ми остане в съзнанието за дълго, както някои от предишните.