Ще се женя (: Обаче как да предложа, за да не ми откажат?

[DeathRogue]

Четох,четох и взе че ми стана интересно..Таа няма ли да споделиш,съфорумецо все пак имаш анонимност до известна степен.Разкажи ни.. ;]

[minus273dot15]

Выполнение: "Faker - This Heart Attack" на 7.1 Амфитон Усилитель Системы(4100-3150 AУC-022) Громкость: 62% / Уровень звукового давления: 83 дБ / Опасная перегрузка: нет, приблизительно 73% нагрузки, слушания порог не был превышен

Силно се притеснявах, че има хора, за които не съм анонимен и дълго време обмислях коварен план, как да забуля иначе светлата си личност, в мистерия. И накрая успях. Вече съм олицетворение на анонимноста. Един ден звъни милата ми сестричка, аз видигам и казвам: "Бип. Гласовата поща на брат ти. Остави съобщение след сигнала. Бип.", а от другата страна се чува "Ха, Нели ела да чуеш, Mtel са сменили гласът с мъжки!".

Гледам че изпитвате желание да се посмеете малко на случката, а? Няма лошо. Нека се извиня предварително, че гледам леееко песиместично на цялата история.

Чаптър Уан или "Проправянето на път към Ада"

Всички си мислят, че е лесно да се натресеш в Ада. Дръжки. Знаете ли каква тълпа хора са се запътили за там?!? И всички се блъскат, бутат, прераждат... Спокойно бе юнаци, Ад ще има за всички! Или поне на теория.
Нашият главен герой(тоест - аз), окрилен от мимолетни идиотски планове за бъдещето, се буташе из тълпата и дебнеше удобен случай да мине малко по-напред, прераждайки някой разсеян. Все пак не му се чакаше цяла вечност, а и се бяха уговорили в сряда да спортуват с Ганеца. Не че биличките са кой знае какъв спорт, но все от някъде трябва да се започне, нали?
Ганеца щеше да го отложи от сряда за петък, понеже щеше да получи пикантно разстройство и да си купи хапчета против разстройство за смучене, които са големи колкото бонбон тип "Лукче". След което вместо да ги смуче, щеше да се пробва да ги погълне. Разбира се, това щеше да му отнеме две минути и да включи изпразването на шише от два литра натурален сок "Ябълка". След поглъщането им, щеше да се намеси Илиян, който да отчете чисто техническата грешка на Ганеца и да му даде съвет да легне на пода и да се търкаля, за да се разтворят хапчетата по-бързо. Както може би вече се досещате, да се търкаляш по пода енергично след изпиването на над два литра течности не е от най-разумните идеи. Ганеца щеше да разбере това, едва след като започне да му се повдига и повърне. Но нека не изпадаме в излишни подробности. Докъде бяхме? Ганеца, билички, да...
Героят на нашата история весело пътуваше. Всъщност у него нямаше да остане никакъв спомен за това пътуване, тъй като му беше хубаво. Всичко което щеше да си спомня е, че си е припявал някаква песеничка, как при опита си за паркиране минава през огромен камък с предната си дясна гума и как при опита си за паркиране минава през огромен камък със задната си дясна гума.
Веднъж пристигнал на място, нашият ГГ*(Главен Герой) започна търпеливо да чака нашата ГГ(Главна Героиня) да измине нечовешкото разстояние от пет етажа и два метра до колата. Двадесет и пет минути, две цигари и три телефонни позвънявания по-късно чакането на ГГ* бе увенчано с успех. Тя почти успя да измине разстоянието! Разбирайте, появи се на вратата на входа и й оставаха двата метра. Естествено, те бяха преодолени светкавично. ГГ трябваше да се бутне в ръцете на нищо не подозиращият и кротко седящият на предният капак на колата си ГГ*. Главната цел на последното беше, за да се докаже на принципа "Око да види - ръка да пипне" защо чакането е било необходимо. Болна работа ви казвам! Някакви развратени младежи се награбили на предният капак на някаква кола, прегръщат се и се целуват. Естествено, че трябваше да им бъде направена забележка от наблюдателна съседка от третата възраст. ГГ* подтисна желанието си да каже "Га йеди кифтета ни рива..." в опит да се обърне към буйната младост на пенсионерката. Вместо това само се усмихна, кимна и й прати въздушна целувка. Това отприщи нова вълна съседско недоволство, та се наложи ГГ* да отпаркира колата по обратната процедура, но по-бързо. Бързо с задната дясна гума през големият камък, бързо с предната дясна гума през големият камък.
Пътуването към крайната точка премина бързо и също толова безпаметно, но все пак различно. ГГ говореше. После говореше още. И после още малко. Накрая пак говореше, но малко повече. И така, до пристигането на нароченото място. Ада.

Чаптър Ту или "Делегация по посрещането"

Ада може да ви се стори измамно приветлив. Море, вълни, залез. Всъщност, той не успя да измамни нашият ГГ*. Той е дете на далечни земи, с високи планини, покрити с лед и сняг. Веднага щом се огледаше и не видеше планини, облаци и не усетеше сковаващ студ, а вместо това огромно равно водно пространство, слънце и топлина, нещо вътре в него му казваше, че работата е гнила. Той си знаеше, но не подозираше за мащабите, затова и не се дърпаше особено много.
Двамата стояха прегърнати в Ада и обсъждаха някакви маловажни теми. ГГ* подготвяше ГГ за ситуацията, като поощряваше консумацията на бяло вино, изтъквайки качествата му. Естествено, че плещеше глупости. Не беше важно информацията да е вярна - ГГ нямаше google под ръка за да я провери. По-важното беше да е забавно. И тя да се напие.
"Нали знаеш, че няма нужда да се опитваш да ме напиеш?" - вметна ГГ и запърха с мигли към ГГ*
'Има нужда, има нужда... не знаеш какво съм ти замислил' каза си на ум ГГ*, но в отговор просто й се усмихна. По изчисленията му, имаше по-голям шанс тя да приеме, ако е пияна. А като изтрезнее, ще започне да действа СсСзОД(Самонавиваща се Сила за Отговор "ДА") или най-малкото - ще й е по-трудно да си промени мнението. Нали, съгласете се и вие, едно е да нямаш мнение по въпрос и тепърва да се налага да заемаш позиция, а съвсем друго е вече да имаш позиция и да се налага да я променяш на коренно различна.
Всичко вървеше прекрасно и по план. С леки отклонения. Например атаката на непознат вид бубалази, привлечени от наличието на хранителни запаси. Атаката, разбира се, беше отблъсната успешно от ГГ*. Той не пропусна да сравни храбрата си постъка с обсадата на Троя, а ГГ с Хубавата Елена.

Чаптър Пореден в който не се разбира защо последният получен кадър от марсохода Opportunity е от приближаващо се зелено човече, с гаечен ключ 22 в ръка

Настъпи момента на развръзката. ГГ* реши, че вече всики присъстващи ключови лица са изпили достатъчно количество бяло вино, за да се пристъпи към деликатната операция.
Той беше приготвил творението на инженерният гении, произведен от руските техници, работещи в съседната на офиса му стая. За изработването се бяха консултирали с широк кръг ИТ специалисти, включително техническата поддръжка на Dell в Полша, инж.Мриянски от Украйна и още куп други специалисти и експерти(да ме извиняват, че не ги споменавам всички). На външен вид приличаше на нещо средно между вискотехнологично контейнерче за съхраняване на ядрено гориво и кубчето на Рубик. В него бяха заложени части от върхови модели лаптопи Dell. За стени на куба бяха използвани титаниево-магнезиеви панели на Toshiba, гарантиращи устойчивост на надрасквания, удари и изтъркване. Пантата, беше от върхов модел таблет на Lenovo. Но това, заетият интелектуален капацитет в света, часовете умопомрачителен труд прекарани за изработването и всички останали подробности в изработката на това нещо едва ли биха трогнали ГГ. Затова нашият ГГ* му бе дал простичко име - "Кубът".
Този куб имаше една единствена простичка цел. Да държи в себе си един пръстен и известно количество пеперуди. При отварянето му, трябваше да се задейства вентилатори, които да ошашкат пеперудите и да ги накарат да се разхвърчат наоколо. Както споменах по-горе - болна работа! Дай му на ГГ* ресурс и сводобно време - на него от нищото ще му хрумне идиотска идея и ще я реализира. Но да се върнем в Ада и да продължим с разказа...
Героят на разказа беше приготвил Кубът, който беше маскиран с покривало отгоре си, за да не буди подозрения, а и да предизвиква излишни неудобни въпроси. В такива моменти ГГ* обикновено губи дар слово(не че иначе го има, но пък тогава - съвсем го губи), застава замислен, пресъхва му гърлото и гледа някъде в далечината. Впоследствие захваща темата някъде много отдалеч и бавно приближава към същината, очаквайки интелектуален проблясък от отсрещната страна - да се прозре какво иска да каже и да не се налага да го казва. Е, никога не му се получава, но той не спира да опитва. Та и тогава се случи същото.
"Трябва да обсъдим нещо... страшно...за нас" подхвана ГГ* по своему си
ГГ подскочи на място. Обърна се, погледна го в очите и го хвана здраво за ръката. Настъпи тишина.
"Слушам!" сякаш му се скара тя
'Тук има нещо гнило, тя не трябваше да реагира така.' помисли си ГГ и продължи да мълчи гледайки ужким изпитателно, но всъщност неразбиращо.
"Е няма ли да кажеш вече нещо?" - възмутено продължи тя с повишен тон.
ГГ се чувстваше като щраус, за който хората наоколо си шушукат "Ама той защо не литне? Нали пиле ужким, пък...". По стара традиция ГГ реши да стане неадекватен. Когато хаоса покрай теб е непонятен, разбърквай го хаотично, ускуквай го, разтягай го, свивай го, докато стане понятен. После владей.
"Тц" издаде специфично пренибрежителен звук ГГ*
"Кажи си де!" нареди му ГГ
"Ти явно вече си имаш някаква идея по въпроса, има ли нужда да казвам очевидни неща?" - напълно блъфира ГГ*
"Значи така..." - леко разочаровано отвърна ГГ, пусна ръката му и се загледа към морето
"Е, не... може и да е точно обратното" - плахо отвърна ГГ* след повече от десетсекунда пауза
"Наистина ли?" ентусиазирано подскочи ГГ и пак погледите на двамата се срещнаха. Веднага след това логиката й подсказа, че нещо не е както трябва "Но как, като знам, че всеки път като ме погледнеш и ще ме мислиш за лъжкиня?"
'Значи е излъгала за нещо. Сигурно ще е за нещо малко, незначително...' се движеше мисълта на ГГ*, противно на логиката.
"Хм..." замислено отговори той на въпроса й
"Ето виждаш ли защо не ти казах..." поучително каза ГГ, все едно е изършила геройство
"И начесахме ли крастата?" абсолютно неориентирано попита ГГ*
Логиката беше желязна. Нещата, които са забранени, но човек все пак ги прави са тези неща, които му се струват приятни, интересни или пък го привличат по някаква причина. Красти. Чесане.
Тя се обърна отново и го изгледа изумена, все едно я бяха ударили с мокър парцал.
"Ти сериозно ли ме питаш това?" успя да навърже въпроса си ГГ
Героят на разказа ни кимна утвърдително и с любопитство, а ГГ изпадна в потрес.
"Ти след малко ще ме питаш и как точно сме се е*али..." възмути се тя
ГГ* тук успя да навърже фрагментите от целият разговор и развинтеното му въображение дорисува останалото за частици от секундата. Той се опита да си отвори устата, за да каже нещо, без да е сигурен дали ще изрази възмущение, ще зададе риторичен въпрос или просто ще каже нещо иронично за да спечели време, но не му се получи. Остана безмълвен известно време, а ГГ задаваше някакви кратки въпроси, на които той не обръщаше внимание. Отне му няколко минути да избистри мислите си, да подреди фактите и да ги съпостави със спомените си, на базата на което да изготви реакцията си.
"Три метра" обяви равнодушно той, пусна я и я побутна окуражително
"А?" неразбиращо го погледна тя
"Отдалечи се на три метра" побутна я пак ГГ*
Тя забеляза празният му безумен поглед.
"Няма" продължи да упорства тя и се опита да го прегърне
Да, добре. ГГ* я хвана, вдигна я във въздуха. Една крачка. Две крачки. Три. Четири. Пет. Шест. Постави я насред нищото, върна се и си седна. ГГ го гледаше втрещено.
ГГ* си придърпа бутилката бяло вино, но със съжаление установи че е останало само на дъното и метна настрани. Той установи с периферното си зрение, че ГГ направи крачка към него и вдигна пръст във въздуха.
"Не смей" отсече той и си запали цигара
От тук нататък разговора се превърна в изключително безинтересен, ограничаващ се до кратки реплики и дълги мълчания. След две цигари ГГ* се обади на Вальо да пристигне за да откара Главната Героиня до желана от нея точка, тъй като взе решението, че не иска да се намира в една и съща кола с нея.

Чаптър Предпоследен известен още като "От Ада - назад...няма"

ГГ* прекара известно време в изследване на случката, но в крайна сметка стигна единствено до умопомрачителни заключения относно нивото си на ителект и самооценката си. Когато се умори от всичко това, реши да се прибере. Само че някой не му беше казал, че от Ада връщане най-вероятно няма. Лошото настроение и Ада го последваха в домът му. Дори псукането на пепрудките на свобода не успя да го разсее за малко. Всъщност даже напротив - подейства му по-зле.
Следващите няколко дни прекара в замислено-отнесено работене. И спортуване. Билички, с Ганеца.

Чаптър Последен - "Живот в Ада"

Живота на ГГ* пое по някакъв странен курс. Особено след като откри комбинацията от тетрациклични антидепресанти и шампанско. Което му навлече известно количество проблеми с работата. Вследствие на това(а и други фактори) ГГ* бе понижен от длъжност "Всемогъщ Бог" в "Експерт системно осигуряване и информационна сигурност". Разбира се, разликата бе само някакви буквички на някаква хвърчаща хартийка, но все пак това беше удар по достойнството на ГГ*, на който вероятно би му пукало, ако не пиеше "Пиразидол" и Брут Розе в промишлени количества. Всъщност, той подсъзнателно се стремеше към това да бъде уволнен. Нещо, което вероятно може да се случи, но ще се наложи да бъде описано след време в "Чаптър След Последният"

* Това не е забележка, а карамфил зад ухото

Ау, как ме обори дрямката, зарязвам ви с всичкото това скучно четиво (:

[JoyfulCompany]

Това, че не си й разкрил намеренията си впоследствие, е смело.
На първи план щеше да я накараш горко да съжалява, с уста широко отворена за всякакви летящи 'бубилази' (почти не е оксиморон!) и да се изкараш герой-идеалист-зад-дебелата-броня.
На втори, щеше да я накараш да се чувства значима със задна дата и да излезеш мекотело-в-черупка в бъдещи истории за 'онзи път, когато един почти ми предложи'.
Ма първия план си е изкусителен.
Спасен си! И го знаеш. Стига яде хапчета.
А усилията, които си положил, за да се получи моментът... те и без това са били за теб, не за нея. Защото знаеш, че си добър и можеш.

[minus273dot15]

Аз съм никой нявсякъде и някой никъде. Съществуващ в нищото и не съществуващ в нещото. Септември щял да септемврира, а август е бил оглушително горещ. Кой го интересува?!? Освен мен, разбира се.
И ето. Всеки ден съм между хора. Такива, без въображение. Ограничени. Робуващи на праволинейното, простото, разбираемото. Тъжно е, да виждиш такава картинка. Живи трупове. Навсякъде. Полазват те тръпки. Те все още не знаят какво са, а и вероятно никога няма да разберат. Ще си мислят, че това което са те, е нещо нормално. А нима не е?

Забавно е, че някой счита постъпката ми за смела. Но тя изобщо не е такава. В онзи момент, аз не бях някой в нищото, а поредният ходещ труп. Просто така беше по-лесно. Все още е по-лесно...

Хапчетата... Недопустимо е да ги спра. Те ме превръщат в това, което съм. Никой в нещото. Държат ме под относителен контрол, като ми пречат да мисля. Невъзможно е да запомня всички факти, да ги съпоставя и да взема решение. Честно казано, малко се страхувам от това до какъв извод бих стигнал, ако оценявам правилно и в пълната му тежест всичко. Изключително много се радвам на размитата ми ценностна система. Прави всичките ми емоции да са хубави. И да не съм тъжен. А аз бях много тъжен. Не от месец, два или година...

[minus273dot15]

Целта е постигната Отстраниха ме от работа, за срок от пет дни. Те тържествуват, а аз се чувствам победител. Интересна работа

А, и преди да се оттегля - поздрав специален за спец екипа на шефовете, които се опитва да наблюдава и оценява работата ми:

http://www.youtube.com/watch?v=7bQwin3Vv0k

От спец екипа са сладури. Всичките трима. Особено онова русичкото ще го изпапкам Надявам се да й е харесало порното, което всеки път й се включва като си събуди компютъра от standby Както и да е, отплесвам се с шегичките ми. Все пак е забавно да накараш трима човека КСТ да следят работата в интернет на някой като мен Е, поне за мен беше. Ценни моменти на смях и търкаляне по пода. Ама после ме боли коремчето :/ Светът не е перфектен.

Сега следва да се потопя в задълбочени размисли. Колко балончета има в една чаша шампанско? Дали спец екипа ще може за пет дни поне да разбере какво е AES-256b-TPM и следователно колко са безпомощни, как е нямало смисъл да ме отстраняват? Защо по дяволите жените изневеряват? Дали не съм болен от някаква неличима болест? При намаляване на затихваща експонента, дали има влияние цикличноста на вълните на морето?(важно, ако мяташ черупки от миди обратно във водата) И все такива интересни неща

С`михвайте се. То друго не ви остава

[Golqmpi4]

ТИ СИ ЛУД ........

[OneGuy]

Не виждам как ще предлагаш на жена която не смяташ че те обича ...не става то с фоерверки и пиратки да я впечатлиш... ако те обича и се чувства готова ... няма да ти откаже ... айде беги да купуваш пръстен

[minus273dot15]

ТИ СИ ЛУД ........

Ха здрасти А ти се възприемаш за нормален? Интересно(почесвам се по брадичката замислено).

Не виждам как ще предлагаш на жена която не смяташ че те обича ...не става то с фоерверки и пиратки да я впечатлиш... ако те обича и се чувства готова ... няма да ти откаже ... айде беги да купуваш пръстен

Обич? Любов? Не пресилваш ли нещата малко? Всичко се свежда малко или много до някакви простички инстинкти. Котарака ми ме обича(ей го на, спи до мен). Не се е отлепял от мен вече трети ден. Но в какво се корени неговата любов? В паразитизъм. Той е шест килограмов(понякога - повече) паразит от полу-висша степен.

Научил се е, че аз го храня. С мръвка и риба. Че не го дърпам за мустаците или опашката. Че си играем - смачквам му парзна кутия цигари и си я подритваме с него. Знае че дори да се затвори в хладилника или да се натъпче в пералнята аз ще го спася, ако ми извика достатъчно силно да го чуя. И още много подобни неща.

Това е причината да ме обича. Понже съм гостоприемника му, нещото което поддържа паразитирането му. Той не забравя. Не ме вижда три месеца, шест месеца... но в момента в който чуе гласът ми, надава вой до небесата. Радостен вой. Идва, скача отгоре ми, катери се, ближе ме по лицето. Неподправена радост? Не. Паразита се радва, че ще може да се развихри.

Та, какво е любовта? Същото като при котарака. Паразитиране. Взаимно или не... Осъзнато или не... такова е. Ако не е осъзнато и не е взаимно, "нормалните" хора, чиито умствен капацитет е ограничен и обичат да живеят сред илюзии го наричат "несподелена любов". Но има ли нужда да описвам подобни прости определения? Или ги знаете и разбирате, или - не. Дори да ги опиша тук, ако не сте ги разбирали преди, няма да ги разберете и сега, а просто ще ги отречете за пореден път. Аз не държа да убеждавам никой в нищо... Всеки е свободен да има свои собствени илюзии за света. Да бъде уникален...

[golqmpi41]

ТИ СИ ЛУД ...... не е тук мястото да се изповядваш разбирам че нямаш приятели ама не те съжелявам се ми е 1 като искаш се беси

[Kmet4e]

minus273dot15 > Радвам се на твойте расъждения като цяло.
Не всеки човек е перфектен,за това ти си имал късмет в работата (бизнаеса) но друг събира боклуците,но пък той е късметлия че има човек до себе си,трети пък има всичко на здраве няма !

[minus273dot15]

ТИ СИ ЛУД ...... не е тук мястото да се изповядваш разбирам че нямаш приятели ама не те съжелявам се ми е 1 като искаш се беси

Голям Пи Четирдесет и Едно(между дургото си на крачка от смисъла на живота, Вселената и всичко останало - Четирдесет и Две), често в светът на лудите, нормалните го отнасят. И ако тези като теб се считат за нормални, то аз предпочитам да съм хахо. По моята ценностна система болните от бигорексия и кретенизъм са далеч по-надолу от стандартен луд, най-малкото защото гениалността е на крачка от лудостта - винаги може да вдигнеш малко прах и да изглеждаш като гении. Но стига толкова лирически отклонения за моята и твоята светла личност.

minus273dot15 > Радвам се на твойте расъждения като цяло.
Не всеки човек е перфектен,за това ти си имал късмет в работата (бизнаеса) но друг събира боклуците,но пък той е късметлия че има човек до себе си,трети пък има всичко на здраве няма !

Аз не съм имал късмет с работата, повярвай ми. Миналият четвъртък бях заточен на дискусия "Миграция от физически към виртуални сървъри - решения за централизация на децентрализирани секюрити политики". Средната възраст на посетителите беше 55+ години, като аз дърпах това число здраво надолу.

На пръв поглед нищо интересно - фарисейска сбирка на феодални старци - пием отбрано вино, мляскаме различни видове сирена и обсъждаме третата генерация сървъри на IBM и поведението им при виртуализация. Тогава водещият демонстрацията(дядо с побеля коса, на около 70 години) допуска груба грешка:

"Третата генерация блейд центрове използва три канален режим на паметта" - тук никой не обръща внимание, освен мен. Аз оставям чашата с виното, правя знак с ръка тип "Ку-ку" и започвам да го замервам с въпроси:

"Това какво е вляво от теб? Сървър x3755 M3 ли е? Така. Tрета генерация ли е? Така. Колко слота за памет има? Не са осемнайсет, брой внимателно. Така. Тридесет и два са, който не вярва да дойде да ги види и пребори.(тук половината зала си слага очилта и търчи към сървъра) Сега, как 32 слота са в триканален режим? Три по десет плюс два резервни, ако ни се счупи някой слот ли? Ай стига глупости. Включи го, бучни му памет и ми го подкарай в триканален режим, да видим. Що се умълча бе, експерте на IBM? Ай ша ви и... само ме занимавате с глупости."

Ударих си винцето на Екс, хапнах малко сиренце. Звъннах на шефа, още докато съм в конферентната зала и на висок глас обявих, че искам да ми платят вредни, че са ме пратили сред малоумници, които не знаят какво е двуканален и триканален режим, а ще ми говорят за мигриране от физически към виртуални сървъри. Тръгнах си. Те са пълни идиоти, не могат да различат физически 18 обекта от 32 и да приложат смятане за втори клас - 32 делено на 3 дали дава цяло число или не. Това са ни експертите в България по сървърни системи.

На следващият ден се обаждаха от IBM да ми търсят сметка за поведението. След като 15 минути гледах шефа как им се извинява, му избих телефона от ръцете и казах на представителите на IBM, да се радват, ако изобщо някога ще си купим нещо от техните некомпетентни представители. Та той не знае какво ми продава, а тръгнал да ми го хвали и да ми казва как да го използвам! О, свещенна простота.

Както и да е. Тази случка ми показа, че аз изобщо не желая повече да се занимавам с подобни неща. Не и ако ми е задължение. Затова напускам. Или не чак до там. Ще работя известно време от вкъщи, после ще видим. Не искам да имам контакт с никой, който притежава интелект, колкото маруля, а самочувствие като на полу-божество. И повече на работни конференции, семинари и консултации няма да ходя. Алкохола им не струва, а и компанията е скапана. Та ако това е късмет в работата - здраве му кажи. Въобще, всичко е ... приказка. От страшните. От онези, в които накрая все някой го изяждат.