Написах книга...

[advensve]

В такъв случай ми дай пример за хубава книга, за да разбера какъв е критерия ти и дали изобщо си заслужава да се защитавам. Бих могла да постна нещо от мое име на световно признат автор и да го наречеш пълен боклук. Лесно се критикува, още по-лесно се критикарства.

[Je7]

на мен ми се струват клиширани нещата, които постна.
Или трябва да си много оригинална, наистина много с историята или трябва да не е толкова оригинално, но да е поднесено много, много добре! Така мисля аз.
описанията са скучни, съгласен съм с Щрудел. убиват желанието за четене.

[ShtrudeL]

Авторке не е важно колко си известен. Хари Потър,Здрач,Властелина и купища други са пълни бози. Т.е не са. Просто на мен не ми харесват и не ги намирам за впечатляващи. Тъй,че ми давай който си искаш всепризнат автор,това няма да има значение.
Искаш пример:

Тери Пратчет,Чък Поланик...
Когато надминеш тяхното ниво ще ти се възхищавам.

Не знам защо толкова търсиш одобрение. Има милиони хора по света,които пишат гениални неща,но никой не се интересува от самите хора,историята им,животът им,характера и т.н.

Представи си,че обожавах Здрач. О толкова щях да го обичам,но нямаше и копче да си мръдна от клавиатурата,за да се разровя за биографията на Стефани която и да е.

[Sham]

Действително мисля, че авторството е мъртво (поне за мен е!), но не и у нас. Да пробваме:
Назовете ми 5-има съвременни български автори.
Сега 5 съвременни български книги.

Сега по заглавната тема:

Не ми отговори (или не съм разбрала) коя е таргет групата на текстовете ти. Не ти говоря, че трябва(любима дума!) да пишеш за някого, но за да бъде издадена една книга (от дадено издателство), тя трябва да отговаря вкусово на определена аудитория - със съдържанието, с темите си... Признавам, че не съм проверявала, но не мисля, че Бард издават български автори (ако греша, моля, нека някой ме поправи!). Пробвай на други места;

И още един въпрос (не помня дали съм го задала по-рано) - защо искаш да бъдеш издадена?


ПП: Не трябва да си гениална и не-знам-си-колко добра, за да те издават, нито за да те четат. Рекламата е феята на новото време.:Д

[advensve]

Одобрението е стимул, неодобрението те смачква.

Бард действително издават български автори, но срещу заплащане /а аз май те подведох, защото всъщност беше в Хермес, а Бард си го оставих за накрая, но тогава разбрах, че ще ми трябва спонсор за каквото и да е/

Таргет групата /както я наричаш/ или жанровата класификация /както аз я наричам/ е фантастика. Около нея се въртят комедия, екшън, приключенска, романс и нанопънк /въпреки че я бях замислила само като нанопънк/. Знам, знам, БГ фантастиката не струва. /честно да си призная, не бих могла да прочета нещо, свързано с открития космос по простата причина, че не вярвам, че хората изобщо са стъпили на луната/ А и фантастиката не обхваща единствено спейса. Световни бестселъри са всъщност фантастики като доминират магически реализъм /любимеца Хари и няколко вамп поредици/, както и фентъзи /Тук вече се нарежда Властелина/. Рекламите им са мащабни, защото могат да бъдат такива. А в БГ не съм видяла нито една реклама на книга, освен ако автора не е вече известен.

За издаването, ами... в началото /съвсем в началото/ исках да бъда издадена, защото нали със всички книги става така /колко заблудена съм била!!!/, а сега искам да разбера дали си е заслужавал целия тоя труд /след като осъзнах, че да издадеш в БГ е все едно да станеш чернокожа жена президент в държава, в която господства полова и расова дискриминация/

[WaterLilly]

Таргет група не означава жанр. Това е групата хора, която целиш да купува и чете книгата. В твоя случай - тийнейджъри, предполагам.

А ако мислиш, че това нашето е неодобрение, ако я издадеш ще видиш какви критики ще падат.

[changess]

Прочетох откъсите ти и си затвърдих мнението: Стилът ти не е особено добър. Използваш думи и изрази, които не пасват на мястото си.
Съветът ми е да четеш повече, за да оформиш един по- добър начин на изразяване. Добрата книга е комбинация от добър стил и интересен сюжет. Само едното не стига.

[iiordanova]

На мен пък ми се струва интересно.
Все пак всеки автор си има свой стил на писане , не на всеки се харесва така , че това не трябва да обезкуражава авторката..
Ето ти Здрач .. не всички го харесват , но пък е толкова известен вече , мания. (:
Според мен трябва да издадеш книгата си , поне ти ще си удовлетворена от себе си , ще бъдеш доволна. Не трябва труда ти да бъде отхвърлен .. все пак си вложила всичко от себе си.
Ако искаш може да платиш , за да ти отпечатат книгите .. туко виж след време може и да имаш бъдеще. ((:

[Elenichkaa]

прочетох откъсите,които си постнала - нямам мнение за тях!
клипчето вв вбокс - за него само мога да кажа,че става за реклама (не разкрива нищо и все пак загатва за книгата)
колкото до спора(мисля,че не е най-точната дума,може би по-скоро разговора),който водите за това,че е невъзможно да се издаде в България,не ви е виновна България,нито издателствата,навсякъде по света е така.
За да те издадат без да си платиш,трябват много качества!Никое издателство не би рискувало в подобни времена с млад и непознат автор.Дори първата книга на въпросния да е добра и не само добра,ами да е наистина много добра,читателите трудно биха забелязали,защото сега се четат само 'доказалите' се автори,и с право според мен!
ДОри и книгите ти да са добри не се надявай да бъдат оценени,дори и да се оценят 'някак' те не те изграждат като автор.
'Читателите' искат нещо познато(поне така мисля),авторът да им е познат като начин на мислене,пишене и светоглед.
Един съвет - не се насочвай към аудитория-тийнове,вярно че по и-нета е пълно с млади 'автори',но аз съм на мнение,че не трябва да има ограничение и да написаното да е толкова сладникаво,че ако един 'възрастен' човек седне да чете,да се откаже още на предлога.
.....лек ден,засега това от мен

[bratignat]

Трябва да се замислиш дали вината за неуспеха на книгата ти сред близките ти не е твоя. Ако на мен някой ми представи книгата си с - написах дълга книга, всъщност 4 книги, логическото ударение пада върху това, че е дълга. Не върху това, че е интересна, но напротив, че е дълга и безинтересна.

Второто нещо - забрави за близките и приятелите. Те ще ти направят меческа услуга, по правило винаги ще хвалят творчеството ти, дори и да е посредствено. Разчиатй единствено на конструктивните критики.

Третото нещо - т.нар. творчески кръгове са нещо като БАН - много хубава идея с ужасяваща реализация на практика. С други думи, всички хвалят на другите работите, но няма никакви нови идеи в тези кръгове. Истинският творец почти винаги е силен индивидуалист, доста често проклет и по-често не може да се диша с други творци. Не от омраза а от антагонизъм на идеите.

Ще ти дам следния съвет. Направи си блог или сайт, където да пишеш и започни скратки разкази. После премини и към книгите. Никой ен би тръгнал д ачете 4 томнна книга при положенеи, че не знае дали авторът може да напише един разказ.

А най-добрият начин да си много четена е да пишеш за страсти и секс. Това продава. Но заедно с това води до падане на нивото ти.

П.П.
Ако имаш разказ бих се радвал да го прочета или да ти кажа мнение.

[advensve]

Дълга книга определено не означава скучна /не съм тръгнала да задминавам Дюма по обем, пък и той си е наемал чираци, които да пишат вместо него, за да спазва сроковете на издателството си/

Благодаря за коментарите на всички, въпреки че повечето от предоставената информация ми бе вече известна. Не съм от вчера в занаята, много сол съм изяла, знам рисковете и шансовете си. Всяко начинание само по себе си е трудно - все едно принудително да вкарш нещо ново, подобно на диктатор. Не е вярно, че издателствата не се доверяват на млади таланти, най-малкото пък, че гледат качеството. За тях книгата на автора е стока - те искат да изкарат печалба от нея. Ако стоката е достатъчно иновативна, ексклузивна и всичко "екс", за което се сетите, тя ще се продава, с продажбите ще стане известна, идват реклами, спонсори и прочие. Заформят се най-малко две страни - на тези, които мразят автора, и тези които го ненавиждат, защото им е любимец. Темата за издателствата ми се струва изтъркана и нямам интерес да се занимавам със свонравни редкатори. Поне не за сега.

Още нещо - тийн романите по принцип се въртят по една схема - училище > приятели > гаджето > изневярата и т.н. Това е скучно. Наистина скучно, защото самата тема е клиширана и обикновено попада под перото на незадоволен в това отношение графоман. Неговите изляния са свързани с мечтите му - искало му се е това да се случи и пр. Пълна скука!!! Идеите ми са стотици метри над тази. Това, че историята започва в училище, не значи, че ограничавам читателския кръг. Даже май го разширих като поставих георите в безизходни ситуации /в розовийките щастливият край е задължителен, героите изглеждат перфектно, малко колосани реплики и ето ни я новата бест-тийн-мания./

ПП Bratignat възможно най-късия ми разказ: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=221947

[bratignat]

На моменти героинята от краткия разказ е супер герой. Честно казано не ме грабна - да историята е интересна, но често срещана. Наблегни на качеството, а не на количеството. не знам, колко си "вряла и кипяла", но трябва още за да хванеш каймак....

[advensve]

Странно, аз пък не съм срещнала подобна история - прокълната заради любовта си героиня, чието тяло умира, се преражда в ново, без спомени от предишните и изпитва единствено болка. Изходът? Да оползотвори съществуването си, както подобава.

Не знам какво очакваш от мъченица, вплетена във фант постановка? Да се появи на сцената на циганско колело и да изцежда словесно дори най-простичките си емоции? Хубаво, не те е грабнала. Но това не ме прави лош автор, най-малкото че пиша скучни, нечетивни творби. Обемът е голям, тъй като идеите ми бяха много /дори след като половината отпаднаха/

[bratignat]

Чети и ще срещнеш!

Не казвам, че си лош автор, но не те и вписвам в графа добри. Освен това, това са си моите лични впечатления - има хора с много различни вкусове.

Лично мен ми харесват истории, които не мога да предвидя.

Циганското колело е идея - в рейса бива обгорена значително - става уродлива, след което тя витейски приема нещата, в нея се заражда мъдрост, която измества абстиненцията й към дрога и тя решава да погледне иронично на нещата и най-вече на лицето си - за това става циркова артистка....не забравяй, че в главата си нямаш нито тухли, нито цимент, нито гравитация. Единственият който слага границите си ти. Така, че - защо не пък циганско колело?

[advensve]

Аха! Комедия, значи. Не, точно този разказ трябва да е сериозен, но имам много други комедийни изпълнения. Произведенията с предвидим край не са ми по вкуса. Мога да седна и да напиша предварително сюжета, но докато пиша извъртам нещата така, че дори аз самата да остана в неведение. Предвидимото убива желанието за четене, а и виждам, че не си фен на фантастиката /кофти! аз пиша предимно фантастика - предпочитам я пред реалността/ Колкото до циганското колело - абусрдно е! Дори за комедия е абсурдно. Твърде тънка е линията на комедията с трагедията /моментът, в който се питаш дали това е идиотщина или анекдот/ За тухлите и цимента... висчко си има граници, дори въображението. /свалям шапка на Дъглас Адамс, който ще убори твърдението ми/ Но не бих прочела фантастика, свързана с киберпънка, най-малко пък с открития космос. Стилът "Жул Верн" ми се струва по-приемлив /фантастика, която в бъдеще е осъществима/

[Millita]

висчко си има граници, дори въображението.

грешка. точно този тип мислене може да ти изиграе лоша шега на таланта.

относно краткия разказ - на мен ми хареса, но не всеки би вникнал в идеята. и това е лошото. читател, който не разбира написаното - не го харесва.

[bratignat]

Аха! Комедия, значи. Не, точно този разказ трябва да е сериозен, но имам много други комедийни изпълнения. Произведенията с предвидим край не са ми по вкуса. Мога да седна и да напиша предварително сюжета, но докато пиша извъртам нещата така, че дори аз самата да остана в неведение. Предвидимото убива желанието за четене, а и виждам, че не си фен на фантастиката /кофти! аз пиша предимно фантастика - предпочитам я пред реалността/ Колкото до циганското колело - абусрдно е! Дори за комедия е абсурдно. Твърде тънка е линията на комедията с трагедията /моментът, в който се питаш дали това е идиотщина или анекдот/ За тухлите и цимента... висчко си има граници, дори въображението. /свалям шапка на Дъглас Адамс, който ще убори твърдението ми/ Но не бих прочела фантастика, свързана с киберпънка, най-малко пък с открития космос. Стилът "Жул Верн" ми се струва по-приемлив /фантастика, която в бъдеще е осъществима/

От около година и полвина пиша научна фантастика . Но по-скоро ми служи за пример Азимов.

http://bratignat.blogspot.com/

А комедиите - писал съм мнгоо такива, всъщност все още държа рекорди за препоръчани статии в блог.бг, но аз самия не помня особено сюжетът им. Еднодневките винаги са по-вървежни, но отдавна не ми носят удоволствие.

[NaGaStYlE]

свалям ти шапка,евала =D>

[izilizzie]

Идеята ти е добра. Интересно е и ми допада. Разбирам те идеално.Аз също пиша книга в момента. Моята едва ли ще я издам,но все пак ще опитам.Както се казва: "От опит глава не боли." НЕ се отказвай от това,което си направила с толкова труд! Ако се откажеш всичките ти усилия при писането са били напразни. Всичката душа,която си вложила при писането ще отиде по дяволите! Аз никога не се предавам!Най-вече когато е най-трудно да осъществиш мечтите си!Моята мечта е да издам книга!Ще положа зверски усилия,но ще го постигна! Живота без мечти не е живот! Не се отказвай! Стискам ти палци!

[JackSparrow]

големи критики, голяма работа станахте, бе.. тц-тц.. горката, напрао сигурно я закопахте с тия мнения.. поне малко от малко заради труда.. Щруделке, знам че сега ще кажеш, че излагаш своето мнение, но малко поне от човещина да беше казала нещо добро, а не само "като надминеш Тери Пратчет и Поланик, тогава ще ти се възхищавам".. направо ми развали доброто впечатление към теб.. сериозно.. и знам, че не ти ПУКА

[RedJeans]

– Къде беше? Поболях се от притеснение! – тя излезе от скривалището си, за да го посрещне.
– Ти, може би, но за някои хора се съмнявам. Между другото, къде е той? – натъртено отвърна момчето и свали предпазните си очила.
– Излезе някъде преди да се събудя.
– Жалко! Исках да му се изфукам с улова си. – Владо вдигна високо брадичката си, като очакваше нотка на възхищение.
– Какъв улов?
– Този. – момчето посочи заподозрения чувал и го отвори, а от там се надигна зловонна воня на мърша и умрели зайци.
– Изглеждат много… мъртви. – отбеляза Нат и повдигна вежди от погнуса.
– Лично ги убих. Пуснах граната в една заешка дупка, а после само ги събрах – каквото беше останало. – той хвана един заек и го разтресе пред лицето ѝ, при което главата на бедното животинче се килна настрана.
– Това определено обяснява защо са толкова опърпани.
– Повечето се взривиха на парчетата. Тези умряха от задушаване. – Владо посочи първо петната по чувала, а после косматите бутове.

Изобщо не ми хареса.Използвала си думи като "изфука","опърпани" - това не са ли думи за речево общуване.Има много повторения и става объркано от всичките тези "тя" и "той".Защо няма имена?

[WaterLilly]

Няма имена, защото е откъс, явно подбран на случаен принцип, след като нищо не се разбира от него и дори не подбужда някакъв интерес...

[advensve]

Петре, Петре, не можеш да угодиш на всички...
Правя последен опит и се връщам да си драскам в тетрадката...

1. Спомен от бъдещето

Омайно утро с аромат на новоизгряващо лято. Безконечно дълбоко море, в което се оглеждаше ранната мъглявина и се издигаше все нагоре към необхватния простор. Лек, прохладен бриз разклащаше клоните на запалите дървета по брега на залива. Бисери от сутрешната роса полепнаха по мъхестата повърхност на листата.
Ала всички те изглеждаха мимолетно в сравнение с празничната суматоха около наближаващото тържество. Преди три луни в околността бяха разпратени официални покани, изписани със златисто мастило и подпечатани с имперския герб.
Поводът бе завръщането на народни герои с благородническа кръв. Огромна промяна настъпи за империя, свикнала да решава проблемите си чрез кървави преговори.
Николай и София, дясната ръка на императора, мошеници за провокаторите и чума за всички останали. Мразени и отричани бяха имената им, затова и старанието около празника бе излишно. За сега само един човек знаеше истината за тях – това направи деня непринуден, а гостите останаха слепи за малките знаци.
Оркестърът засвири и първата двойка се понесе по лазурния под. Масите бяха отрупани с храна, гирлянди и разноцветна хартия се спускаха от тавана, всички се усмихваха. Всички играеха по сценарий, но виждаха прозрачните си изпълнения, през които изпъкваха лъжата и измамата. Изкуствени маски и подправени чувства – картонените им копия навярно щяха да изглеждат по-убедително от тях самите.
Въздухът се раздвижи. Нещо истинско, неосквернено от скования парад, приближаваше. Висок, изискан, прекрасен – той прекрачи прага на балната зала с горда, непринудена стъпка. Закъснелият гост свали шлифера си, предоставяйки възможност на новосъздалата се публика да огледа смокинга му.
- Видяхте ли го?
- Невероятен е!
- Кой е той?
Злорада усмивка плъзна по лицето му, но очите му останаха спокойни.

[Lancelot]

Чак сега видях темата.. и я изчетох.. пф. Всеки с вкуса си, на мен ми харесва това, което прочетох. На места думите, които си използвала ме дразнят, но съм така с почти всичко ново което чета.. докато свикна. Ако не възразяваш, ще те помоля за няколко глави от книгата ти. Пиши ми ЛС, ако си навита.

[RedJeans]

Няма имена, защото е откъс, явно подбран на случаен принцип, след като нищо не се разбира от него и дори не подбужда някакъв интерес...

Еми на;ли преди това е споменал имената.