.
Отговор в тема
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123
Резултати от 51 до 63 от общо 63
  1. #51
    Хич не се отказвай! Поздравления! Аз съм близо до издателския бизнес.. Близо, близо, колко да съм близо.. Познавам главния издател в Ciela, чичо ми е журналист в 24 часа, ако това изобщо помага.. Аз също имам амбицията да издавам книги.. Кандидатствах книгоиздаване, но промених решението си и реших да стана по-грамотна и записах Българска филология..Почвам първи курс и мога да посещавам курсове по творческо писане- така се отварят вратички.. Хич не се отказвай.. Много хора ми казваха, че ще ми е трудно, докато не прочетоха пърите 3 страници от дългогодишният ми труд и веднага разбраха, че мога да пиша проза.. Не се отказвай, ако искаш да пишеш и издаваш-действай-отдай се дори на тази професия ако щеш.. Отдавна не съм писала в този форум и си мислех, че няма да срещна смислена тема, но чудото се случи! Успех ти пожелавам и дори бих искала да прочета нещо твое..


    П.С. Прочетох.. Можеш да работиш по себе си още доста, но определено не си бездарна ...

  2. #52
    Цитирай Първоначално написано от ImmortalForever
    ...
    брей, не очаквах да те видя тук)
    стисках ти палци, но съдбата си знае работата, мхм
    успех и приятна година!)

    //извинявам се за офф-а, да съм жива и здрава:Д

  3. #53
    ъъ ти си ? И аз се извинявам за спама

  4. #54

  5. #55
    Моля, гласувайте за мен! За да бъде издадена книгата!
    http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=81350#
    /червеният бутон долу/

  6. #56
    Боже, ужасни сте. Не разбирам- нужно ли е да й говорите така. Наистина е приятно да чета правилното писане и изразяване на умни хора като вас, но да й казвате, че книгата й е тъпа, боли доста. Дори и да е вярно. На мен, лично, много ми хареса откъса който си написала. Истина е, че много хора днес пишат от скука и се хвалят, че са писатели, когато дори не пишат правилно. Съгласна съм напълно с JackSparrow. Беше ми наистина приятно да прочета откъса от книгата ти и се надявам да не с обезкуражиш и да направиш грешката, която правя аз ежедневно- да я изтриеш. Аз имах написани 3 книги, които изтрих в момент на умопомрачение.Тази, която пиша в момента, също замина в коша заради моята самокритичност. Ти недей да правиш така. Бих се раздвала ако ми дадеш да прочета повече. Застани зад произведението си и знай, че определено можеш да пробиеш в писателския бизнес. Не спирай да пишеш.

  7. #57
    Никога не съм смятала да спирам с писането, а и да искам е невъзможно. Започнах тази тема, за да получа стимул, кураж и за да видя мнението на връстниците си. Благодарна съм за думите ти - такива коментари винаги са успявали да ме вдъхновят.
    Ако се интересуваш, виж тази страница или ми пиши. Ще ми е приятно да обменим опит. Хора като мен се срещат наистина рядко.
    http://www.facebook.com/pages/%D0%9B...22866527767316

  8. #58
    евала !
    http://www.youtube.com/user/BulgarianCrowners Our Channel ! .. Leaders: Sick, Only.Walk & Bustera

    BCW е първото официално crew в България по Crown Walk. Crew-то ни е създадено през 26.02.2011. SUBSCRIBE US !!

  9. #59
    Ами мацка.. мно' ме е яд за тебе, щото ти прочетох разказите и смея да кажа, че имам една позната, която написа такава помия... ама откадето и да го погледнеш смешна работа: глупав и банален сюжет, перфектни герои, нереални диалози в лошия смисъл, да не говоря за описанията... иии голямата новина: ще и издадат книгата Вече съм убеден, че в България само идиотите успяват. Умните и кадърните хора са някъде сред нас... като супер героите, и все не са признати. И аз съм жив пример: все мен избират от двадесет и пет човека в класа да представям някаква си глупава работа по нещо си пред директорката и останалите папагали.
    Няа' да пращам сайтове и откъси относно работата на гореспоменатата позната, че не ми се занимава, но си имай едно наум и не се притеснявай: ако не стане Бг винаги можеш да пробваш в чужбина. Щото ме съмнява, че ако Стефани Майър беше българка щеше да й се издаде книгата, камо ли да се превърне в бест-селър...

  10. #60
    За чужбина - вече е решено. Ще я преведем на английски. За останалото: вход свободен >>
    http://store5.data.bg/advensve/%D0%9...The%20book.doc

  11. #61
    Внимавай като си разпространяваш книжката из интернет, може да се възползва някой... иначе лично мен ме грабна и ако не бях толкова мързелив да съм прочел вече първите няколко глави

  12. #62
    Мега фен Аватара на Chacho
    Регистриран на
    Nov 2006
    Мнения
    15 573
    Очаквах Bratignat да е писал някакви негови си глупости и да се прави на компетентен, но "Комедия по римски" направо ме размаза Евала, на това му викам интелигентен хумор! Надявам се правилно съм разбрал, че е твое произведение и се надявам да пишеш още в този стил.

    @Shtrudel Властелинът е боза, а Пратчет е корифей? На Властелинът стилът е тежък. Всъщност на Толкин стилът е тежък в цялото му творчество (не кой знае колко, но не е за всеки), пък този му роман е дългичък. Въпреки това, самата история е навързана, увлекателна (субективно е, но в сравнение с доста фентъзита си личи, че не е нещо посредствено). И когато се замислим за посланието (посланията), персонажите, символиките в много детаили от творбата, създадените от автора езици (имай впредвид, че е бил филолог, професор при това в Оксфорд и си проличава какво изкуство е създал изпипвайки и тази подробност), творбата става нещо много по-дълбоко от повечето книжлета, които ще намериш по книжарничките. Присъствието на христянското в книгата, собствените представи на Толкин за добро-зло, ценности и морал са толкова над повърхностните и недоозрели поуки на стереотипните фентъзита, че веднъж разбереш ли я (ако въобще е възможно), даже няма и да се заглеждаш вече по 90% от другите заглавия в жанра.

    Горкият Толкин сигурно щеше да си пререже вените с лъжица, ако бе разбрал, че произведението му е споменато наред със Здрач и Хари Потър.



    @advensve
    Четат се. Всъщност смятам, че стилът ти не е лош за такъв вид текстове, но на мен не ми допада. Всъщност надали съм в target audience-a ти и сигурно има хора, на които ще им допадне. За мен обаче книгата има две функции - да ме поучава или да ме развлича. Замисълът на разказа ти не ми хареса. Беше предаден интересно, малко завъртян, но ненужно черноглед. Да, не всичко е розово в живота, но и не всичко е трагично. Когато прекалим забием в някоя от крайностите страда автентичността на историята. И хубаво казаха за отегчението от очевидното. Въпросът е в това, че не е нужно да въртиш насила нещата така, че читателят да е в неведение до развръзката. Може да носи идея сюжетът или някой от персонажите, която да не е първоинстинктна и по естествен начин да догатнем същността й чак в края. Така ни отваряш очите за нещо, което човек не вижда на пръв поглед и е от тайните на чара на художествената литература. Също така това прави произведението смислено - върху листа имаш възможността да напишеш нещо по-сложно и важно от всекидневните ни мисли/терзания, че дори и от досегашните ни принципи и мироглед.

    Смятам, че има хляб в теб, защото умееш да боравиш с думтие - поне за възрастта си. Може да има по-добри от теб, но не си идеално лоша. Ако се насочиш в тази посока и положиш много усилия, може да се ошлайфаш. Особено ако се изучиш.

    Поздрави и успех!
    Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.

  13. #63
    Благодарности на Chacho за полезното мнение!
    В началото, в самото начало цялата история бе невинна, свежа, весела, каквото бе очакването ми от страна на "бъдещите ми читатели". Обаче с годините колкото повече излагах позицията си на автор, срещах негативизъм. Повече отколкото бих могла да преглътна. Дори аз самата се събуждам сутрин с мисълта "Ще продължиш ли да се опитваш?" А след това идва и отговора "Да, те ще продължат да не те харесват. И какво от това? Ти така или иначе ще пишеш, защото не можеш друго." Сега, когато пиша пак същата книга, виждам, че съм помрачила историята до колкото мога. Виждам как съм изразила този свой гняв към отирцателните коментари. Съсипах Наташа, съсипах Димитрий - направих ги врагове, както и на себе си. Не можах да спра перото, толкова голяма е обидата ми. В целта си да се докажа и да се харесам, провалих историята си, труда си, мечтите си. Всичко.
    Съжалявам. Явно не съм достатъчно силна. Не коментарите, себе си не мога да понасям.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си