просто - лично творчество.. ;д

[Hopegiver]

Да започнем с тъмнината , както бе в началото.
Когато трябваше да ходим на далеч, за да намерим светлината и да я
превърнем в малка част от цялото
за да стопли душите и разсмее лицата...
да разпали страстта и разчувства сърцата...
и след това да се скрие постепенно в мъглата ,
предизвестяваща пак началото на тъмнината...
А сега в светла стая с тъмни стени..
отразяващи чувства от изминалите дни...
Един човек с наведена глава седи с отпуснати ръце..
с пръсти трепващи от ударите на едно търсещо сърце..
С мисли в главата от никой друг несподелени..
с думи на уста създаващи единствено проблеми.
С блясък в очите, търсещи перспектива
и болка в гърдите от това че всичко си отива..
С един въпрос за теб -
Какъв ти бе мотива ?
И аз ли съм този който себе си усмива..
С непринудено и имполсивно поведение
с това че съм аз , дори и леко променен но не и чуждо отражемние.
с това че за мен има хора за които си струва да умра
дори да не им пука че за мен настъпва ''края на сеета"
- Каза човекът и пак настъпи тишина..


мнения ?

[WaterLilly]

Ох, тия пусти две точки... Една ли е или са три? Средното положение нищо не означава, нито недовършена мисъл, нито съобщително изречение.