Щом имам теб, не ми е нужен Рай...

[JustaLittleKid]

Ненормален свят
с изкривени представи
и изгубени сълзи и смях.
В този примитивен ад
сред чувства най- дребнави
се роди, нодокосната от тях,
една любов красива, нежна,
все още детска и неопетнена,
но обречена от началото на смърт.
Две сърца тъй млади тя повежда
по пътека дълга, камениста, забранена,
по която мъртви гласове шептят:
„Вървете си и всичко забравете,
две млади, глупави сърца,
тъй безумно заслепени от любов.”
Двама крачат и не слушат гласовете
и не гледат мъртвите лица,
в тях трепти повтарян зов.
От душите е изтръгнат този зов,
безмълвно вплел се е в тях
и с повтаря монотонно до безкрай.
„Моя сладка и обречена любов,
може ли тъй чиста пак да бъдеш грях?
Щом имам теб, не ми е нужен Рай…”

[theguardian]

Хубаво е напомня за Ромео и Жулиета

[Jumbie483]

Браво! Браво! Страхотно е

[JustaLittleKid]

Благодаря

[d3n17yy]

прочетох няколко от нещата който си написала и мога спокойно да ти кажа че всички са невероятни определено имаш талант браво и това е страхотно (bow)