Ехото на тишината

[MissDeadly]

Днес попаднах на моя тетрадка от 10 клас, в която намерих стихотворение, което съм писала в някой час или междучасие. Нямаше заглавие, затова сега си измислих едно Дано се хареса

Когато ти си тръгна
и прага ми прекрачи
сърцето ми изтръгна
и започна кръв да капе...

Мина време... ти ме забрави,
но спомена в мене не умря.
Замина си и ме остави
в тъмен ъгъл да стоя.

В студа крещя, свита
проклинам този ден
в които направи ме щастлива
и сърцето затуптя в мен.

Сега то спира... но има време
може пак да се завърнеш ти?
И нежно да се сгушиш в мене,
да видя твоите очи.

Вземи това сърце проклето
за какво ми е на мен?
Ще се радвам, че от теб е взето,
а не от някой тъп кретен...

Тръгни си... забрави ме
друга ще прегърнеш ти.
Тръгвай бързо... остави ме!
Само мене да боли...

[TheFallen]

Хубаво е. Има две места, на които мисля, че, ако се направят съвсем леки редакции, ще звучи и по-хубаво

Например:
"в който направи ме щастлива
и сърцето затуптя вЪВ мен."

"И нежно да се сгушиш в мене,
да видя твоИте очи."

Все пак ти си решаваш!

[MissDeadly]

"И нежно да се сгушиш в мене,
да видя твоИте очи."

Съгласна съм

[mimsitu]

Много е хубаво .