Аутсайдер

[Nevyzmutim]

Дрън, дрън, дрън, дрън ...

Такъв човек не може да си промени поведението след няколко съвета в един форум. Единствения плюс пред нея е това, понеже има дупка между краката си има кой на момента да и вкара оферта да я "изплющи"(както вече се видя).
Само дето освен ако наистина не е дебела, грозна и адски наивна, никой от желаещите няма да го огрее.

Ами честно да ти кажа аз неговорех за това,а 1 вид за обмен на опит или нещо такова....но щом това роди умната ти главициа,занчи имаш доста ограничено мислене за нещата "шляк,шляк->стаи са мащаи" казано на жаргон.

Пич, това е публична дискусия, 'що реши че говоря конкретно за теб? Друга е темата, че ако искаш да ми кажеш, че не се надяваш тайно да си обмените и телесни секрети трудно ще ме убедиш в това. :>

[mArMaLaDkA]

Дори не е забавно...

[Nevyzmutim]

Дори не е забавно...

Никой не е казвал, че е. И аз съм бил в подобно положение, знам какво е и точно за това съм убеден в това, което казвам.

[mArMaLaDkA]

Ти пък защо се тикаш между шамарите?

[YYY]

Сложи една снимка и ще си намериш доста "обожатели"

[Nevyzmutim]

Ти пък защо се тикаш между шамарите?

'Щото имам к'во да кажа.

[mArMaLaDkA]

На всяка манджа мерудия, а?
В случая репликата даже не беше насочена конкретно към теб.

[pentxayc]

аз





се





подигравам

[neocide]

[drakon44]

веднага се втурнаха разни презадоволени човешки пyтки да хранят... ако на вас най-трудното нещо в живота ви е било да изядете учебника по физика с кориците и да го изсерете пред даскала, за да не останете на поправка - links, bitte
към авторката - земи чети нещо. дали ще е художествена или научна литература, няма значение. квото ти се струва интересно. разсъждавай над живота и света около себе си, макар и мисленето да не е много препоръчително в големи дози. развивай се, дишай. заеби интернета, той само ще ти отрови нервите, и да - нема кво да пускаш сополи до пода, при тва пред такива същества. в тоя форум е по-лошо от каторга, няма грам жал. въобще не е подходящо място, където да "споделяш"...

Ша му се незна ве :ХНико неме взима на сериозно,я хвани ми виж миналите теми и постове и кажи дали според теб я търся за това,и дали съм презадоволена човешка п*тка?И относно учебника по физика,досега неми се е налагол да го ям,и това едва ли някога ми е било на-големия рпобме,надявам се да неми и бъде :Х

[neocide]

[soul1199]

този период все някога 6е мине,но това не вярврам да те успокоява,няма ли някои от блока ти или от дск,с който поне малко да се разбираш?

на колко си?

[NaGaStYlE]

и това точно в този раздел ли реши,че трябва да буде ? Сама самотница седяща в самата самотна самота

[britzy]

ОМГ-драконе за кво сам се натикваш.Пффф не си мисли,че всички говорят за теб
ПТ-ми ти си мрънкай и недоволствй и бъди сдухана и ще си останеш сама.Нито 1 приятел ли нямаш???А не си ли замисляш,че значи нещо в тебе не е наред?На 19 си си-излез,направи нещо за себе си.Чукни си среща с бивш съученик,ала бала.Всъщност ти най-добре си знаеш

[sasha_90]

Винаги съм била така, никога не съм била близка със съучениците си, а и вечее завърших - на 19 съм, доста е късничко за каквото и да било...

Не се отчайвай!След всяка буря идва затишие.И ти ще бъдеш щастлива.Аз също съм на 19,не съм била винаги щастлива,имала съм много трудни моменти и още ще има.Но просто продължавам напред.Няма смисъл да седиш и да си казваш-нямам късмет,нещастна съм,никой не ме разбира,....Така само допълнително вгорчаваш животът си.А за съученичките да не ти пука и аз не съм се разбирала с тях.Но виж има нещо положително-вече не сте в един клас.Казваш,че си завършила училище,а пробвали да станеш студентка?Аз станах студентка и това много ми повдигна самочувствието.Освен това,когато си на лекции или някъде с колежки,нямаш време да мислиш,колко нещастна се чувстваш.Изобщо универстета те учи как да се грижиш за себе си и да не ти пука за този,който иска да ти направи мръсно.Спирам до тук,че поста стана дълъг.Хайде гледай напред и успех занапред.

[monotonous]

Винаги съм била така, никога не съм била близка със съучениците си, а и вечее завърших - на 19 съм, доста е късничко за каквото и да било...

Ооо, Господи ...
На тебе ако на 19 ти е "доста късничко за каквото и да било", то тогава хората над 50 да ходят да се гръмнат???
Случайно да си чувала до болка баналния лаф "По-добре късно, отколкото никога"?
Точно сега, когато си завършила и си се откъснала от старата среда, е време да се промениш. Не на 14, а сега!
Аз имам въпрос - студентка ли си, или ако още не си - имаш ли намерение да кандидатстваш?
Университетът е чудесна възможност да попаднеш в нова и непозната среда, където да се изградиш като човека, който искаш да бъдеш, без някой да знае или критикува старата ти личност.
От голям град ли си? Може би в града ти има някакви уроци - по танци, по език? Те също са място, където да срещнеш нови хора.
Някакви интереси? Музика, рисуване, кино, театър?

[SummerDream]

Ох, като ти сама не можеш да си промениш нагласата за всяко едно нещо, ние ли да го направим?!Опитай се да гледаш по-ведро на нещата, не може да е толкова зле-приятели, бивши съученици?Излез малко, запознай се с нови хора и стига си се самосъжалявала по форумите..

[GossipGirl89]

И аз ще потретя въпроса - студентка ли си и възнамеряваш ли да бъдеш?
Университетът е наистина като едно ново начало - срещаш се с нови хора, които не те знаят какъв си и що си и хубавото е, че точно в такъв момент можеш да дадеш и едно ново начало на себе си. Не говоря да се преструваш и да се правиш на нещо, което не си, а просто да се изградиш като човека, който винаги си искала да бъдеш. Да общуваш по-свободно с хората, да се отпуснеш, да не се притесняваш и т.н.Аз като по-малка също бях адски притеснителна и срамежлива. След кандидатстване след 7-ми клас в новото училище малко се поотпуснах, но пак имаше какво да се желае... Не съм била някаква сдухла или аутсайдерка - имах си пирятели, но пак имаше такива, с които не се дишахме... И въпреки всичко откакто започнах да уча в университет станах като нов човек. Ако сега някой попита колежките и колегите дали съм срамежлива или притеснителна сигурно ще му се изсмеят и ще кажат, че това е последното нещо, което биха си помислили за мен, защото си дадох ново начало. Така че не се притеснявай изобщо - ако тази година не е станало, догодина пробвай пак и ще видиш след това колко по-различни ще бъдат нещата и как ти самата ще се чувстваш много по-добре. Също така е доста важно да бъдеш положително настроена към останалите и към живота като цяло. Както казаха вече 0 никой не обича и не иска да общува с вечно намусени и депресирани хора Бъди по-усмихната и не се впрягай толкова, че нямаш истински пирятели или гадже - всяко нещо си идва с времето

[umri]

Здравейте, много ми е тъжно - вече ви умръзнах знам, но съм отчаяна, всички сякаш бягат от мен и ме мразят, дори семейството ми не ме разбира и се тормозя страшно много. Нямам приятели, имам само брат на моите години горе долу, но него не го интересува нищо, не иска да ходим никъдеи оставам все самичка. Днес както винаги останах сама и се разхождах с часове без цел и без посока, срещах млади хора, усмихнати. Седнах на една пейка и дълго стях и мислих и накрая нищо. Гледах как влюбените минават покрай мен хванати за ръце, сияещи, как се целуват, как са всичко един за друг. Гледах и малките деца как безгрижно си играят с усмивки на лицата и осъзнах, че за другите животът изглежда хубав - само не и за мен. Няма такъв човек, който да се влюби в мен и да дава всичко за мен и да съм нещо за него, просто съм обречена. Много ми е тежко - моля не ми се подигравайте и не ме съдете, просто имах труден живот до сега и не знам как да се държа между хората, а и сама не мога да си намеря свястно забавление и ми е мнооооого самотно. Мерси на тези, които ще ме разберат

В такъв случай, ако беше момче щях да те посъветвам, но честно... не знам какво да ти кажа.

За момента се дръж здраво и не се предавай, може да наблегнеш на ученето, което е по-важно от безсмислените деградиращи купони, където освен пияни и напушени свине, както и фалшиви приятели... друго няма. От дългият ми опит в тая хронична простотия нищо не излиза. Фалшиви приятели, с които само се наливаш, всеки гледа да те преeбе... не ти трябва. Засега затягай колана и знай, че много от това щастие, което виждаш е фалшиво. Друго не знам какво да ти кажа.

[ve4nosamotna]

Първо от Пловдив съм и второ - тази година завърших и ще бъда студентка от есента, но ми се струва адски труден живота ми занапред

[leviafana]

Вместо да седиш и да се вайкаш колко си нещастна как никой не те обичал и подобни простотии си хвани живота в ръце. Всеки има такива моменти. Като се вглабиш в това, че си сама и никой няма да те обикне как очакваш това да стане? Изграждаш една стена и точка. Има такива грозотии, прости кифли и секви извращения на природата все ще се намери кой да те обикне. Не си стара мома, че да си гадаеш бъдещето от сега. Стани по общителна и се отпусни. Заюо се вайкате само а нищо не правите? Запознай се с някой. Има свестни хора колкото и невероятно да звучи. Като си седиш така и се самосъжеляваш ще си щаслива на кукуво лято.

[gotic2oo9girl]

Първо от Пловдив съм и второ - тази година завърших и ще бъда студентка от есента, но ми се струва адски труден живота ми занапред

ами то, че самият ти живот ще е по-труден, по-труден ще е.. Но, ако започнеш да говориш с хората, с които ще учиш сега, може и да намериш някой с сходни интереси.. Няма лесно на този свят.. А пък и успееш ли да се справиш с трудното насладата е по голяма не се коркай толкова и ще ти е по-лесно Успех

[loliii]

Студентският живот за теб ще бъде като втори шанс, едно ново начало. Тъкмо ще имаш възможността да започнеш на чисто. Да се запознаеш с хората, да им напарвиш впечатление. В началото всички ще са като гръмнали зайци и ще са притеснени като тебе. Запознай се с хората около теб, питай ги от кое училище са, как е било там, общи познати, ала-бала... предполагам знаеш как да започнеш прост разговор. Всъщност в момента както сама казваш ти нямаш приятели... нямаш какво да губиш, затова рискувай и се запознай с някого. В университета ще ти бъде по-лесно според мен. Хората там са уплашени и самотни, опитват се да се сприятелят с някого, колкото да имат познати. Ако някой се запознае с теб не го отблъсквай. Веднага започваш разговор, разменяш скайп, телефони. Оттам нататък ако трябва ще помагаме.
И се усмихвай. Ако бродиш по улиците чорлава, разпусната, намусена и излъчваща депресия никой няма да ти обърне внимание. Успех!

[vas4e3to0]

Всеки може, важното е дали иска. И ти можеш, но просто не е дошъл моментът. Просто се отпусни и чакай нещата да се наредят, но не стой само пред компютърът. Някой ден сръчкай брат си да излезете)

[ElectricFuneral]