Здравейте, много ми е тъжно - вече ви умръзнах знам, но съм отчаяна, всички сякаш бягат от мен и ме мразят, дори семейството ми не ме разбира и се тормозя страшно много. Нямам приятели, имам само брат на моите години горе долу, но него не го интересува нищо, не иска да ходим никъдеи оставам все самичка. Днес както винаги останах сама и се разхождах с часове без цел и без посока, срещах млади хора, усмихнати. Седнах на една пейка и дълго стях и мислих и накрая нищо. Гледах как влюбените минават покрай мен хванати за ръце, сияещи, как се целуват, как са всичко един за друг. Гледах и малките деца как безгрижно си играят с усмивки на лицата и осъзнах, че за другите животът изглежда хубав - само не и за мен. Няма такъв човек, който да се влюби в мен и да дава всичко за мен и да съм нещо за него, просто съм обречена. Много ми е тежко - моля не ми се подигравайте и не ме съдете, просто имах труден живот до сега и не знам как да се държа между хората, а и сама не мога да си намеря свястно забавление и ми е мнооооого самотно. Мерси на тези, които ще ме разберат