Благодаря на всички които четат тази тема. Това е втората тема която пускам. Та така... когато бях на 8 години баща ми почина след това аз, майка ми и сестра ми едва го превъзмогнхме. Сега 4 години по късно сестра ми е на 17 и почва да изгражда свой начин на живот а аз все още съмм залепена за поличката на мама. Сега майка ми излиза с един човек който наистина е свестен но аз не мога да приема в своя живот много пъти се е слъчвало да водя разговори с майка ми. Даже сега ще ходят в Гърция. вече почвам да свиквам. Напоследак много се карам с мама. Винаги си мисля че ако баща ми беше жив всичко щеше да е различно. Знаете ли колко искам да се пренеса в някое щастливо семейство. Колко ми харесва семейството на братовчедка ми. понякога и завиждам но се радвам за нея че поне е със двамата си родители. Много ми беше трудно да кажа на съочениците си за това и много често се чъвствам необикновено дете а ми се иска да съм като моите съученици. кажете ми как да постъпя с приятеля на мама