Първо - съжелявам за баща ти!
Майка ти заслужава да има мъж до себе си. ((: Ясно е , че няма цял живот да бъде сама.
Приеми нейния избор.
Естествено , този мъж никога няма да замести баща ти. Никога!
И според мен трябва да му го кажеш , ако той се прави на много загрижен и се държи като твой биологичен баща.
Бъдете приятели , никой не казва да бъдете баща и дъщеря. Приятелството и уважението един към друг ще ви помогне.
Не се карайте , защото единствено майка ти ще страда от това.
Със сигурност , ако баща ти беше жив щеше да е различно. Но за огромно съжеление той не е..И живота продължава да си тече.
Според мен ти си малко огорчена , че майка ти си има приятел , сестра ти свой живот , а ти все още нищо.
Твърде кратък е живота , за да не му се радваш.
Миналото е минало , живей за настоящето! И гледай на нещата от към положителната и хубавата страна! ((: