- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Студентска тема
Не всички, които сме отишли да учим в чужбина, сме избягали и ,едва ли не, сме предали родината.
Не може ли да отида в чужбина, да получа по-добро образование и после да се върна и да работя в страната си, например?
Доста българи от историята, които са направили нещо за България, са учили и живяли в чужбина. Чужбина не е спасение за някои, а възможност. Защо да се ограничавам само с една държава, светът е толкова голям и шарен. Естествено, че щом имам възможност ще се възползвам. И аз съм патриот, и аз искам да напрявя нещо за страната си. И когато му дойде времето ще се върна.
Или преодоляваш страха си и излизаш на сцената, или цял живот оставаш зад кулисите!
-------
Where did my cookie go? O.o
Някои неща просто може да не се оправят.
Ако имаш средства образованието в Б-я си е добро решение ,зависи къде де.. Иначе колкото и утайка да си след като бачкаш на 12 часа за 400 лева в някое производство с по 1 почивен ден седмично няма как да ти се иска да седиш и ако имаш възможност ще се махнеш.
Но пък не е вярно,че хората,които са в чужбина не спомагат на Б-я,говорим не за хора разбира се,които са отрязали всякакви връзки с Б-я.Който твърди противното явно е назад с материала по икономика.
^бе аз имам някакъв спомен, че парите от емигранти бяха повече от БВП на страната, но може и пълни глупости да съм чел.
Добре са те възпитали.
Видях каква глупост съм написал 5 секунди след като я пуснах. Умишлено не си едитнах поста обаче.
Значи смръдльовците могат да изкарат 12 години тука,държавата да плаща после в редки случаи още 3 или 5,пак държавата да плаща и да заминат в друга държава и там да си плащат данъците и да наливат още пари на чужди икономики.Е как трябва да просперира тая държава,като всеки гледа себе си?
И кой ще върне парите на държавата внесени за вашето образование?
Не мога да разбера откъде идва скапаното самочувствие на хора учещи в чужбина,които плащат луда пара,обаче си мислят,че са влезнали с усилия,мърльовци.
В 100 процента от случаите е стадното чувство,тоя гледа как класа му се разотива по чужбина и иска и той,без мисъл,без реална причина,без грам притеснение,че оставя родителите си тук да се мъчат сами.
Последно редактирано от Fisherman : 01-11-2014 на 20:59
<a><img></a>
....
Последно редактирано от LadyDi : 01-13-2014 на 06:16 Причина: Кирилицата е задължителна
Да...
http://www.btv.bg/shows/btv-reporter...bogatstvo.html
Реших да споделя.
Не точно милиони.
Имам близка, която учи в Оксфорд, за първа година е. Финансовото положение на семейството й не е добро, само майка й работи и т.н., но е с почти пълна стипендия и се оправя някак.
Но тя е и от световната олимпиада по лингвистика, има и награди от олимпиади и състезания по математика, така че..
Аз си избирам магистратурата.
В краен случай може да изкарам още един бакалавър - в Оксфорд.Само че с моя мързел не знам как.
![]()
My name is Melissa
And I am sixteen
I like to touch your body ,
I like to lick your skin
Don't worry if I am
Just a little girl
Everything you want
I can do more and more
И аз обмислям вече сериозно магистратурата си. В България искам, но не знам къде![]()
Въобще не съм съгласен.
Първо, по мои наблюдения по-голямата част от заминалите да учат в чужбина се връщат обратно в България, след като завършат, а част от тях дори още преди да завършат. Животът в чужбина просто не е за всеки, като в същото време изискванията на университетите са много високи. Тези, които остават по-дълго, според мен също няма как да не останат завинаги свързани с България икономически.
Второ, академичен обмен между страните винаги е имало и ще има. Само в България го смятаме едва ли не за емиграция. Следването в чужбина ти дава много повече от следване в България по ред причини (доизграждане на характер, запознаване с нова култура, език, самостоятелност...). Особено и ако следваш в (сравнително) добър университет в чужбина, с придобитите умения след това можеш да дадеш много повече на страната си, отколкото ако беше следвал в България и беше плащал N години данъци на нея.
Тук вече си прав с изключение за "влезналите без усилия". Влизане в университет без усилия няма (кандидатстваш с диплома, а не във всички училища подаряват оценките, държиш матури), пък и условията, по които си приет, не са строго определящи за това колкото е добър университетът.
Последно редактирано от princo90 : 01-12-2014 на 07:49
точно без усилия си е,защото университетите искат само паричките
<a><img></a>
Това как го реши?
Интересно ми е какво точно ще научиш повече в чужбина, което не мога, да речем аз, да науча в България? Особено пък във времето, в което живеем - интернет и т.н. Казвам го в контекста на това, че доколкото разбирам, всички учите специалности, при които разликата дали ще ги учиш в България или чужбина клони към нула. За някаква технологична специалност или медицина и производните и бих се съгласил, но за предмети, които са чиста теория, не мога.
И още по-интересно ми е как ще приложиш това, което си научил в чужбина, където да речем имат много по-добра материална база, в България, където трябва да се оправяш с това, което имаш?