Мечтите раждат сълзи, моя любов...

[quexxe]

Мечтите раждат сълзи, моя любов...




Спомням си любовота, спомням си и обещанието,
но може би хладът твой бе предзнаменованието,
че няма да бъде така мечтано като в детска картина.
И ето сега без теб денят бавно, монотонно отмина.

Осем месеца стоя на мястото, дето те зърнах,
там дето мечтите в реалност превърнах.
Чета книги, пиша стихове сякаш мръсни, ненужни,
а мислите все към теб, летят ли, плачат, все тъжни...

В тефтерчето, на редовете, истината се изписва,
а умът мой тетрадка със спомени прелиства.
Пръстите ми хвърлят химикала и бършат капките на моя зов,
мечтите раждат сълзи, моя любов!

Нека ме вали дъжда, искам валейки да умра!

Нека ме вали дъжда, без него свършен е света!


Нека ме вали дъжда, завинаги бавно да заспя!

Нека ме вали дъжда, да дойде мракът, а не деня!

П.П : Малко е тъжничко...

[PullMeCloser]

Ох,нещо...не ме грабва.Не е от тези стихове,които да ме завладеят и да ме разчувстват.Сякаш му липсва емоция.