Може би ще прозвучи малко странно, но сичко е въпрос на "дресировка" според мен.
Аз съм на 17(дете на разведени родители) и майка ми я работя още от 10 годишно лапе. В началото започнах с неща, като докато играя навън не искам да ми званиш преди 20:00. С годините постепенно си изградих лично пространство а и така тя рабираше, че съм самостоятелна личност а не кукла на конци.От осми клас не искам разрешение като излизам или като отивам на партита и тнт това, което и казвам е само информативно за да знае къде съм. В крайна сметка ролята на родителя е да наставлява а не да се налага. Да отбележа само, че като не си искам разрешение не значи, че я заплашвам и и крещя а просто си имаме взаимно доверие и тя знае, че на какъвто и купон да съм няма да върша прототии от рода на тва да ме прибират от токсикологията на другия ден. Също знам, че няма какво да направи за да ме спре. Не може да ми спре джобните... Е може, но ще преживея и без мизерните 10 лева, които ми дава от малката си учителска заплата, не може да ме остави на улицата, и също не може да ме пази 24/7 да не изляза.
Преди някой да каже нещо от рода на "то само с един родител е по лесно" ще кажа, че имам един съученик също на 17 години, който не е оставал на парти до по късно от 23:00. Дори и на собствения си рожден ден, който празнува в апартамента на един приятел си тръгна в 23:00. Техните също са разделени и живее с майка си. Сега даже мислим да се събираме за нова година и сме му казали, че ако и тогава си тръгне в 23:00 много ще ни падне в очите.


Та по накратко. По някога и ние си имаме вина за държанието на родителите. Не може до вчера да си си играла пред блока а от днеска да искаш да ходиш на купони с приспиване.
Относно рожденния ден, ако толкова искаш да отидеш отиди и без тяхно разрешение, но това не е много добра идея.