Откакто се помня
виждам жертвите
и тези, които посичат.
И озъбен
срещу тези, що отричат
отричам и аз
- сълзи да лея
вместо това
засилвам с гняв и скръб
кръв и кал в човешката трахея.
И очите блестят
огряват нощта
в която
светлините спират.
Кърваво облечен
блести човешкия път
а подхранващите го
като псета умират
а сетне - изгниват
заплюти от
живата плът.
Любовта откъснах
от сърцето;
няма място за нея
за живите прах пръснах
за мъртвите
в ярост живея.
За тези забравени
в пръст отправени
скиталци-души.
Крещя на вашия Бог
живеещ в мир и любов
щом телата
в изкупление слагам.
Ръката ми
някой ден
ще
издере
това
небе
и всеки
човешки
храм.
И в тази вечер
в дъжд потопена
глава надигам
не ще е сломена.