-
Стълбата
От мъката
изплитам въжета
а от тях -
стълба.
И с нея ще спася
света
разбит на късове.
Ще издигна
хората-сенки;
ще им дам
светлина.
Дори своята
да изхабя
в ледни бесове.
Защото инак
съм празен.
И мъка поемам
за да бъда
просто жив.
Инак и вятърът
свисти омразен
и взорът
трепти хладен, див.
Тези въжета
ще увия
нежно, с две ръце
около тялото
на смъртното дете.
И в тихото легло
стрък ще посадя
за да стане той стъбло.
А после в смъртта
всичко ще се върне
така, както преди бе.
-
Една идея по-"завъртяно" и малка редакция в края- ще ми хареса повече. Естествено без тея неща е доста хубаво.
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила