рисувам по стъклото.
няма нищо там.
голо е,
без скреж.
но се пълни с гняв.
пълни се със срам.

когато кръгът отмине
всичко ще е ново.
жътвите
никога не спират.
а златото
обръща се пак в олово.

гледам в тавана.
празен е. прашен.
дишаме
и дъхът ни се смива.
в тишината му
нещо вътре се превива.

трябва да се науча да рисувам сам.

не е редно да чакам някой да помогне.
а пък и не могат
дори да искат.
а те и това не правят.

въздъхвам
и рисувам по стъклото.
няма нищо там.
само гняв.
само глухота.
и стаен леден срам.