Страх

'I am going to the open sea.
And I am going to say goodbye to me...'
L A M

Защото...
страхът
грее в мен
златен
дори посребрен
и аз съм
неговата птица.

Затова
съм така.
И гледам
с въглен
и с малко срам
вместо с очи;
търся десетки лица.

Виж ме
в мрака.
Застинал
безмълвен
- аз съм така! -
дъб без сянка
загубил своите листа.

Взри се в небето.
Мъртво е
плаче
не, не в кръв
а в неонова
най-чиста сълза.
Прости, мое дете.
Прости, мое...

Сред всички лица
птица
взрязва се в
липса
на сходни листа
и в мрака сребро
злато не става
в мрака
всяко цвете
отново е плява
и потъвам във страх
потъвам във...

Боже,
кога се превърнах във прах?