Имах си един като теб при мен, пред погледа ми тъкмо.
От осми клас си започна тъй ..
Страдаше , че е далеч от баща си и майка си (живеехме в общежитие), страдаше, че е беден (живееше със 70лв на седмица минимум, а аз чудесно си карах с 30-40 , Боже мой, а техните взимат минимум 3000 общо), абе едно глезанче такова. Само се оплакваше колко му е тежко, колко бил изпуснал в училище .. Така де, само стоеше по цял ден на РСто , играеше дота, пушеше, пиеше. Опитвах с добро - да му давам домашни, да му помагам с лични проблеми. Винаги, винаги съм го изслушвала каквото и да има да каже. Обаче не помогна.
Започнах грубо. Обяснявах му, че ако наистина го беше грижа за техните, нямаше да им създава толкова проблеми и нямаше да бъде такъв слаб ученик. Пак никаква реакция. Абе, като детенце ми беше до 10ти клас. В 11ти го отбих вече, че той в моята стая си живееше.
По цял ден се самосъжаляваше. Много преиначава реалността. Въобразява си сега, че страда от дефицит на вниманието (не е диагностициран от спец.) , това му е поредното извинение, че взима амфети.
Общо взето хора като теб и него не са лесно присподобими и живота ги изчиства (рано или късно).
В смисъл, или кротувате , стоите в стадото , намирате си поносимо място там и живеете, или се правите на интересни и ви изритват . Това е положението.