Ох,колко двойки съм имала.Спомням си,как ме беше страх от баща ми,да не ми се кара,заради двойките.Много беше гадно,че на контролните искаха подпис от родител.Контролните,на които имах двойки,ги криех от баща ми.Когато го нямаше,ги давах на майка ми да ги подписва.С бележника беше по същия начин.Едва след няколко дни баща ми разбираше за двойките и като питаше,защо не съм му казала,отговарях,че съм забравила. Спомени,спомени....