имам ГОЛЯМ проблем

[teodora87]

Откакто дядо ми почина,мир на праха му,започнах да си мисля гадни неща от рода на смърт и така нататък.Звъня по 2-3 пъти на ден да баба ми,един път си беше забравила джиесема вкъщи и беше излезнала и аз като съм почнала още от 12 да звъня цял следобяд и тя не вдига и на домашния също.Много се бях изплашила,беше заключено у тях и казах на вуйната на майка ми да отключи,ревах,страх ме беше да влезна,защото незнаех какво ще видя и тя отключи и се успокоих като ми каза че всичко е наред.Просто не знам какво става,как да мисля хубави неща,а не за лоши работи.Вчера пак не ми вдигна тела,а аз направо се шашнах,ама после разбрах че говорела по домашния с вуйчо ми от Германия.Онзи ден се видяхме с баба ми и на мен ми стана някво мъчно,хем се зарадвах,хем ми стана мъчно щото не искам никога нищо лошо да се случва на моето семейство и се разплаках .Майка ми и баща ми са разведени,живея смайка ми и нейния приятел с който са от близо 9 години заедно.Кажете ми побъркана ли съм каква съм??

Моля не пишете глупости

[SwEtyy]

Не си побъркана. Изглежда, че тей като си обичала много дядо си и е част от семейството ви си била сигурно много тъжна и сега те е страх да не изгубиш още един човек от семейството си. Сигурно за това завъниш постоянно на баба си. Звъни 1 път на ден на баба си, ако не вдигне не се паникоьосвай веднага.

П.П И моите родители са разведени.

[Accelerator]

Никак не си побъркана!!! И аз съм така донякъде , понякога си мисля такива неща и мн ми е жал за старите хора (вкл. Дядо ми и Баба ми) но моят съвет е да се сетиш за всички хубави моменти с Дядо ти и да си помислиш дали той би искал да си тъжна , живота продължава... знам, че е гадно, но няма как. Всеки си отива рано или късно, вкл. и ние... просто продължи напред! Дано съм ти помогнал.. (мн неграмотно писах ама мн бързнам... сри)

[Greennight]

И при мен беше така като умря дядо ми...

[teodora87]

ако загубя някои от тях просто света ще свърши за мен.Отгледана съм от двете ми баби,защото майка ми когато съм се родила е била студентка и е ходила на лекции и съм адски привързана към тях а майка ми за мен тя е целият ми живот

[SwEtyy]

Някога, това ще стане. Сподели с майка си или баба си. Ако трябва отиди на психолог (не, че си луда) просто той може да ти помогне.

[teodora87]

да,но пък аз не обичам някои да ме анализира,да ме преценява ами ако психолога каже че ми има нещо

[SmilezZz]

Аз загубих дядо си преди две години и макар да са минали години,аз все още се притеснявам за семейството си..А и като се има в предвид,че миналата година загубих и чичо си (който почина сравнително млад),ме е страх..Най-много се притеснявам за родителите си,защото ги обичам страшно много и не знам какво ще правя без тях

[SmilezZz]

да,но пък аз не обичам някои да ме анализира,да ме преценява ами ако психолога каже че ми има нещо

Спокойно..Психолога е там,за да ти помогне с проблемите ти..А не да ти каже,че нещо не си наред или че си луда..Няма смисъл да се притесняваш от това - бъди спокойна..
Напълно нормално си е да си мислиш това..Но само недей да се притесняваш,когато баба ти първия път не ти вдигне..След време се обади пак (: ..

[Jessie]

И аз имам подобен проблем. Не си побъркана, защо да си?
При мен случката обаче е друга - почина една съученичка и след смъртта й започнах по-често да мисля за смърт и така нататък. Напълно те разбирам какво ти е ... И на мен ми е много тежко.

[NomNomNom]

Направо се ядосвам като ви чета постовете - смъртта е всеки ден, навсякъде . Ако искате да живеете нормално - спрете да се депресирате, ходете на работа , учете. Не се занимавайте с глупости.
И ти , Теди - набор 87 си, голямо момиче си , а още живееш при майка ти , едвам се задържаш на каквато и да е било работа, едвам си взимаш изпитите по биология, питаш кое е по-престижно "лекар или биолог", защото "лекарите знаели само за болестите, а биолозите - само за животните".
Не ме карай отново да ти изкопавам всичките постове и да ти доказвам, че е крайно време да се вземеш в ръце и да направиш нещо с живота си , вместо да си вкарваш такива детски извинения от рода на - "баба ми/дядо ми почина и сега чак слязох на земята" .
Не си побъркана, а си дезориентирана и единственият ти шанс е някой да те вземе под крилото си и да се грижи за теб, защото си на 23г. и още не си намерила място в живота си.

[xKiFlA]

И мен дядо ми почина преди 2 години бях по зле и почнах да пия и до скоро пиех . но вече не ме страх не издържах и избягах на погрбението ... ..сигурна съм че сега иска да ми помага щото друг не ме обича

[NomNomNom]

Абе айде стига с тия извинения , хора ! Проваляте си живота, а ако мъртвите ми роднини можеха да ви чуят, щяха да се обърнат в гроба, както се казва.
Баба ми почина миналата седмица. Обичах я много , тя до последно си беше о'кей , ама умря де. Очаквах го последните години, на погребението и сълза не пророних. Защото оценявам факта, че съм имала възможността да я познавам добре . Вместо сега да седна и да точа лиги, си ходя на училище, всичко стриктно си правя.
Приемета факта , че родителите ви също ще умрат, както и вие . Във всеки един момент може да се случи. И да го мислите, и да не го мислите. Свиквайте . Оценявайте ги докато са живи. Помагайте им. Развивайте се. Никой не би се изкефил да гледа отгоре един алкохолизиран пубер, който не знае къде се намира от глупост.

[xxcherry]

Направо се ядосвам като ви чета постовете - смъртта е всеки ден, навсякъде . Ако искате да живеете нормално - спрете да се депресирате, ходете на работа , учете. Не се занимавайте с глупости.
И ти , Теди - набор 87 си, голямо момиче си , а още живееш при майка ти , едвам се задържаш на каквато и да е било работа, едвам си взимаш изпитите по биология, питаш кое е по-престижно "лекар или биолог", защото "лекарите знаели само за болестите, а биолозите - само за животните".
Не ме карай отново да ти изкопавам всичките постове и да ти доказвам, че е крайно време да се вземеш в ръце и да направиш нещо с живота си , вместо да си вкарваш такива детски извинения от рода на - "баба ми/дядо ми почина и сега чак слязох на земята" .
Не си побъркана, а си дезориентирана и единственият ти шанс е някой да те вземе под крилото си и да се грижи за теб, защото си на 23г. и още не си намерила място в живота си.

+1

[ImmortalSportFreak]

Споко.Нормално е да се тревожиш,но лошите неща се случват.Опитай се да се абвстрихираш от мисълта за смъртта и т.н.,да не се притесняваш толкова-занимавай се с учене,спорт.Животът продължава.
Подкрепям мнението на NomNomNom.

[SwEtyy]

Направо се ядосвам като ви чета постовете - смъртта е всеки ден, навсякъде . Ако искате да живеете нормално - спрете да се депресирате, ходете на работа , учете. Не се занимавайте с глупости.
И ти , Теди - набор 87 си, голямо момиче си , а още живееш при майка ти , едвам се задържаш на каквато и да е било работа, едвам си взимаш изпитите по биология, питаш кое е по-престижно "лекар или биолог", защото "лекарите знаели само за болестите, а биолозите - само за животните".
Не ме карай отново да ти изкопавам всичките постове и да ти доказвам, че е крайно време да се вземеш в ръце и да направиш нещо с живота си , вместо да си вкарваш такива детски извинения от рода на - "баба ми/дядо ми почина и сега чак слязох на земята" .
Не си побъркана, а си дезориентирана и единственият ти шанс е някой да те вземе под крилото си и да се грижи за теб, защото си на 23г. и още не си намерила място в живота си.

+1

+1

[GossipGirl89]

Не си побъркана, споко. Аз съм същата Сигурно няма ден, в който да не си мисля за смъртта и да не се страхувам, че във всеки един момент може да стане нещо и да изгубя някой много скъп за мен човек... Но такъв е живота - едни се раждат, други умират... кръговрат. И нашия ред ще дойде един ден и не можем да избягаме от това. Когато ми стане криво и усетя, че почвам прекалено много да се филмирам и сдухвам веднагически започвам да се занимавам с нещо приятно и да разсейвам мислите си. Помага доста и точно в този момент да излезеш с някой приятел и да си говорите за разни простотии. Така се успокояваш малко или много. Просто това са естествени неща, които рано или късно се случват, колкото и да не ни се иска. Но ако почнем постоянно да мислим само за това и да се депресираме трябва да легнем и да умираме... Те не случайно хората са казали "Живей за мига", защото човек не знае какво може да му се случи утре. Трябва просто да си живееш живота така, както ти си знаеш, да се забавляваш, да взимаш с пълни шепи и да улавяш хубавите моменти И най-вече да цениш хората, които обичаш

[danibebi]

Това може би е следствие от смъртта на дядо ти. Ще отмине с времето, гледай да си отвличаш вниманието повече с други неща, но недей да се отчайваш. Ще отмине, казвам го от личен опит.