Не мога и не искам да порастна.

[ShtrudeL]

Мхм. Моите изблици. Вече честно казано не ми пука дали ме мислите за депресирано човече,защото знам,че е така,но знам и че не съм,заа това whateva. Колкото повече ми повтарят колко сериозно е всичко около мен и колко сериозно и отговорно трябва да постъпвам толкова повече се плаша...ужасно,ама ужасно много без да драматизирам,та чак ми се плаче. На всичкото отгоре чувствам всички около мен за по-големи,които могат да ме защитят,да ме гушнат,или пък да ми се скарат. Чувтвам се ужасно мъничка и по дяволите си ми харесва ужасно много,но не понасям и не издържам натиска на всички,които очакват да съм сериозна.
Не знам какво съм,не знам какво искам и не ми пука,че не знам,защото се чувствам като детее,а на тях не им пука и ох! Плаче ми се. ; ( Чувствам дори преподавателите си като възрастни хора/баби/дядовци и като те погледнат с един строг поглед и очакват да си порастнал,сериозен човек ми става супер кофти все едно съм направила нещо лошо...
Не искам да пиша повече...
оф оф ф ; ((

[w0sh]

Ами когато е сблъскаш с живота ще спреш да филосфстваш...

Честито бъдещо отрезвяване.

[Serseri91]

По ми се вярва да си силно емоционална, отколкото това, което си написала

[ShtrudeL]

...
Не искам да съм отговорна за нищо.
Не искам да попълвам документи и да се подписвам на гадни места.
Не мога да плащам сметки и да се разкарвам по различни сгради,гишета,етц.
Страх ме е от болници и хора в бели престилки (а съм заобиколена от такива)
Не искам и дете да имам като се замисля сериозно,защото ще ме е страх да отида да ме прегледат. + това няма да мога да го гледам,защото мен си не мога да гледам.
Гледам на околните си като на големи и пораснали на нивото на майка ми,нищо че не са.
Май сериозно не искам да се грижа за свое човешко същество до края на живота си. ТОлкова е ангажиращо,отговорно и плашещо. Искам да живея. Живее ми се. Но без да ми се бъркат буквано в здравето. Трябва да ходя на разни прегледи,а умирам от страх. Панически страх. Днес се разревах и имам чувството,че като вляза в кабинета ще изляза след 5-та минута и ще забравя/зарежа всичко.

[SuNsEt]

И аз преди седмица си мислих подобни неща и стана кофти.Сетих се колко е по-лесно да си дете иии...дори онези случи,когато паднеш и тичаш при мама да те гушне. После си казах,че вече отивам на мястото на каката/лелята/майката,но няма да мога да се върна към 'детето' дори и да искам.Вече аз трябва да съм тази,от която малкото същество очаква прегръдка или успокоение и т.н.До няква степен е малко кофти,когато виждаш как растеж и колко бързо минава времето,но при всяко едно положение си има и хубава страна на нещата....

Дори и като погледна преди колко време се регистрирах и на колко години съм сега ,бързичко стават нещата.

[ShtrudeL]

18

Първосигнално,щях да кажа,че е само това,но наистина и аз не знам.
; (

И..не ме е страх,че ще стана голям човек,защото не искам и няма да стана. Гадно ми е,че се чувствам малка,а всички около мен големи и е смазващо.

[Brooklyn]

Ами когато е сблъскаш с живота ще спреш да филосфстваш...

Честито бъдещо отрезвяване.

най-точното мнение за 10 страници напред майна


и аз съм така или поне бях така ,исках да съм малолетния идиот които каквито и глупости да прави майка му ще го извади я от дирекцията я от мвр-то ,продължих с този начин на мислене и след пълнолетие ,присъдата ми е факт че от лекомислие файда няма , и за всичко си отговаряш колкото и да не ти се иска : )

никои не живее като по клиповете по МТВ ,в тази държава живота те натиска да си отговорен ,щеш нещеш ще израстеш не защото ти така искаш ,а щото такива са обстоятелствата

и все пак помисли над този афоризъм

лекото отношение към живота го прави тежък

[ShtrudeL]

18

Първосигнално,щях да кажа,че е само това,но наистина и аз не знам.
; (

И..не ме е страх,че ще стана голям човек,защото не искам и няма да стана. Гадно ми е,че се чувствам малка,а всички около мен големи и е смазващо.

Миличко,рано или късно ще ти се наложи.Пълнолетна си,излизаш с момчета,идват ти студенстските години,после работа,семейство... Но както казах- ако искаш можеш да запазиш детското в себе си,има хора които до живот са си дечковци по душа,важно е акълът да ти отговаря на годините.

Човеко...Пълнолетна съм по лична карта,имам си човече от поочти 3 години,вече съм в студентските години и не ми се мисли как ще работя и как ще имам нерви да ставам всяка сутрин в 8,да ходя на работа,да се прибера и това да се повтаря всеки ден. Това,което уча не е за мен и е страшно отговорно и еднообразно. Наистина се чувствам не на място,но съм прекалено страхлива,за да се откажа.
Не мога да съм сама и без подкрепа. Ако съм сама ще съм като изгубена. Вече загубих баща ми и вярвам,че ако беше тук сега щеше да е по-различно. Много по-различно в израстването ми. Той май беше единствения човек,който ме амбицираше като ми се скараше. Сега като ми се карат се чувствам кофти и се отказвам. Не ми пука за тези,които ми се карат и защо ми се карат,а това не е хубаво.
Стига толкова. Оф...

[ShtrudeL]

Мхм. И аз така си казвах на думички. Толкова е лесно.


Наистина се извинявам,че ви занимавам с личността си. На който не му се чете да ми подмине темата.

[TheManTheLegend]

Не гледай минусите а положителните неща. Ако имаш добри приятели които да те подкрепят, също така и приятел... живота ти няма да изглежда толкова тежък. Не може цял живот да разчиташ на майка си

[ShtrudeL]

Ъъ..не разчитам само на нея...ест не искам да съм залепена за нея...просто не се чувствам голяма и това ме плаши,когато съм сред големи...кофти ми е...но пък и ми е хубаво че се чувствам като дете...уютно ми е...топло...няма значение...

[EarthShaker]

мнението ми за теб, базирано САМО върху писанията ти в тази и още 1 подобна тема:

супер разлигавената история.

Искаш да ти е цял живот лесно и приятно (детството) и не искаш да ти е трудно. Колко егоистично.

Не искаш да живееш еднообразен живот, не искаш да учиш това, което учиш. Ами да не съм те накарал аз да запишеш медицина? Ти щом от 18 години си погълната от идея за рутина и ревеш всеки ден, какво остава за 30тата ти годишнина? Живота ти си го правиш, не аз, не някой от форума. ТИ.

Супер несериозно отношение към собствения си живот имаш. Разбирам загубата на баща ти, но нима трябва някой да ти набива с клин амбициите, мечтите, постъпките и всичко.
Я се стягай малко, бахти безволието.

[Pwnmaster]

Точно и ясно.

[Pliok0019]

С всеки изминал ден се радвам, че майка ми не е като онея нерално амбициозни майки, които карат децата си да сбъднат мечтите, за които не са имали смелостта да се борят.

Дано успееш да се противопоставиш.

[MakeMeLaugh]

Леле, ти от сега, ако си така депресирана... хахах, споко!

Няма страшно!
Ти сама решаваш дали да си правиш страшно или хубаво с твоите действия и постъпки, и решения.
Просто, ако досега си била зависима от другите и си разчитала на техните действия и решения, и съответно си имала и хубави , и лоши моменти в зависимост от текущото състояние на другите, обкръжаващи теб. Дали приятелил дали семейство и т.йн. Помисли хубаво и ще разбереш мисълта. Просто си свикнала някой да се грижи за теб.
Цялата работа с порастването е и очакването от другите в теб е вече постепенно сама да се грижиш за себе си, лека-полека.

Тук работата е не е, че следва нещо страшно, а че нещата се постигат по-трудно, в зависимост какво искаш и за какво се бориш. Страшно няма. Ти избираш дали да ти е гадно и страшно или да се целеустремиш към нещо хубаво и мило, мечтано от теб. Направиш ли го - започваш да се бориш да го постигнеш. Дали ще е нещо с работата, семейството, приятелите и т.н. Вече сама трябва да предприемаш инициативата, да не разчиташ толкова на другите.

Според мен се държат малко по-строго с теб, пък ти си по-емоционална и се самозатваряш още. Един вид не ти дават емоционален трамплин в израстващото ти мислене и не ти смилат информацията, а директно ти я поднасят барабар с негативите налице. Което за теб е подтискащо. Реално не са толкова лоши и страшни нещата, само недей се плаши или подтискай. Много е важно да си знаеш силните и слабите страни, да си анализираш ситуациите преди да предприемаш действия - какви ползи ти носят в случая ситуациите, какво би загубила и какво би спечелила. Примерно: ако се колебаеш къде да кандидатстваш (за близкото ти бъдеще мисля примери), или пък каква работа да започнеш или коя от всичките. Или пък с коя компания да движиш, или с кгоо да тръгнеш и така. Аз примерно така правя - ако имам даден проблем, който трябва да реша и е сложен гледам да се отпусна колкото мога и да го разгледам от всички гледни точки - какви ползи имам, какви загуби щше имам ако предприема действия, какви са ми силните страни и в какво съм добър, следователно с кое решение за действие бих се справил по-добре, съответното решение какво ми осигурява в бъдеще и нкрая като претеглиш плюсовете и минусите вземаш решението, което има повече плюсве и изгода за теб. Това се очаква от теб. Това е да си порастнал. Да мислиш повечко преди да действаш. Да знаеш кое е по-добро за теб и ЗАЩО го правиш. Просто вече да не чакаш на другите да вземат реения и действие вместо теб.
Нещо друго - не знам дали те плкаши и бъдещето, но ако е така - може би е щото искаш да направиш план на всичко или просто те плаши мисълта, че трябва да планираш всичко сама занапред и че нещата са много и т.н. Поставяй си малки цели - твоите малки връхчета, които да покоряваш и да трупаш опит. Примерно наумяваш си, че искаш да кандидатсваш еди-къде си и че обучението ти ще е редовно примерно. И толкова - не бързай да чертаеш повече или по-малко. И сега започваш да мислиш какво обичаш да правиш, в какво си добра и какво не, кое смяташ че можеш да доразвиеш. Не бързай да се мъчиш да си представиш каво каква ще работиш и т.н. предварително. Просто премисли твоята личност. СЛед това разучи коя специалност отговаря на критериите ти, после къде я има, и след това започваш съответните уроци. И започваш да се бориш да го постигнеш. После като усшееш чувството е много хубаво, твоята малка но важна победа. И така. Последва си наумяваш друго, или пък дойде някаква пречка и пак на този принцип се справяш с нея. Важното е да си последователна и постоянна. Не прави нещо, което не ти е интересно - първо, че ще те депресира, второ няма да го направиш по-добре от някой, който има нужното качество. Е не това не важи, че изпити, дето не са ти приятни (те са част от плана и борбата ти кък нещо хубаво ибрано от теб), друго имам предвид, дано ме разбра. Това е да си голям и да се грижиш за себе си. Не е нещо друго или нещо мега страшно. Много често се случва, че хората, които ти втълпяват, че нещо е страшно, гадно и трудно да е породен от това, че те самите не са се справили добре или не са доволни и вднага го причисляват към гадните неща. Ето примерно имам роднини, дето винаги мрънкат против другите, все другите са им криви, или че живота бил гаден - еми така са са си го направили. Такива решения са вземали, чакали са на другите все, а не са мислили и действали самите те. Истината е, че имаш ли амбиции, знаеш ли си способностите, искаш ли нещо истински го постигаш по един или по друг начин, сам или с помощ.

Общо взето, много неща навхърлях, дано схвана повечето, дойде ми музата да пиша. ама и ти не си задала конкретен въпрос за разискване в темата, а само, че си уплашена.

Не се страхувай. По-скоро вече ще е малко по-трудно и ангажиращо.
Не помня на колко си, но не очаквай да знаеш всичко за себе си на тази възраст. Тепърва ще ти се промени мисленето. Може би още не си си чула вътрешноят глас, понеже е заглушен от приказките и внушенията ти от околните. Ще се позбистри, ще се опознаеш след време, ще знаеш вече какво искаш и какво ти е интересно, как да го постигаш.
Аз смятам че ти лично имаш нужда както ти предложих да заминеш редовно да учиш в друг град, малко да се откъснеш, да покомуникираш с хора, да започнеш да се вслушваш повече в себе си на спокойствие., колкот и страшно да ти се вижда това. Но ще те промени, не към по-лошо, по-скоро ще те ориентира. Ще си дадеш време за себе си, и няма да те грабне живота веднага

[ShtrudeL]

Мерси = ( (hug)

Все си казвам,че има хора с много по-големи и страшни проблеми от мен и че не трябва да ми е тъжно...понякога става,но не знам защо сега е така...Просто се чудя и си мисля на къде отивам...и се страхувам,че отивам на там, на където отиват много нещастни хора..Просто не искам живота ми да е скучен и да работя нещо с досада само заради пари. Както и да е...не ми се говори вече май...Ще ми стане по-гадно.
Тая седмица се очаква да ми е ужасна заради всичките му там прегледи, от които страшно мн ме е страх...ужасно много...тва е просто супер огромна психическа бариера...и наистина мисля,че няма да издържа и ще оставя всичко...май само заради това ми е гадно (почти)

Мерси много наистина за дългия пост (прочетох го целия) ...звучи добре и хубаво,макар че не е особено лесно..

[MakeMeLaugh]

Не е лесно е различно от страшно.
За да не отидеш по пътя на нещастните - трябва да мислиш и да вземаш решения, които биха ти допаднали и смяташ че си силна или че можеш да бъдеш силна в тях, а не защото така трябва или заради някой.
Проблемите за нещастието сами си ги правят хората. Ти няма да си правиш проблеми. Ще имаш проблеми за решаване, които са по пътя на осъщестяването на накоя твоя цел или решение, но тогава ще имаш стимул да ги решиш.
Не се сдухвай за нещо, което ще ти се случи или ти се случва - по-скоро търси начин как да се избавиш.
Много ме дразни това мислене - има някой проблем и започва, ама ако беше еди какво си щеше да е по-добре, ама ако беше еди-как си, ама ако това сега не беше така бла-бла, ама що пак на мене.... вместо да мисли как в момента да се пребори по-най бързия начин с дразнителя и да продължи напред, те се вайкат и биват поглъщани от други проблеми.
Всеки изпада в дупки, няма начин, важното е да откриеш пътечката за изкачване догоре по удобен и лесен начин за теб, а не да чакаш някой да те извади или да го правиш по неправилен или непосилен начин за теб.

Стига се вайка за всяко нещо като за начало. Обмисляй всяка ситуация какви страни ти носи и как да ги ползваш. И как да ги избягваш в бъдеще. Решавай проблемите един по един, като започнеш от най-лесния дразнител, не накуп. Поосъзнай се. Ако не спреш да се вайкаш ще изпаднеш надолу още повече.
Намери си хоби нещо което да ти отнема повечко време, имаш нужда. И стига слуша акълите на другите постоянно, пречат ти.

[guinessgirl]

аз мисля,че имаш сериозен психически проблем..

[EarthShaker]

...и се страхувам,че отивам на там, на където отиват много нещастни хора..Просто не искам живота ми...

едно е да искаш/не искаш. съвсем друго е да правиш, вършиш, действаш, живвеш.

[Deadlock]

гинесгърл, ако случайно някой има сериозен психологически проблем, да го констатираме и да се пулим? йеее

щруделче,
казали са ти вече нещата, които си мисля.
та стискам ти палци, защото си симпатично същество
ще си намериш мястото..

..и да ни усмихнеш с една щастлива тема, като се случи, окей? :Д

[realantisocial]

GET A JOB GET A WIFE
GET A HOUSE ENJOY YOUR LIFE
BUY A CAR TAKE A LOAN
INTEREST UP WHILE YOU GO DOWN
RADIO, COLOUR TV
SATISFACTION 'S GUARANTEED
GET IN LINE JOIN THE CROWD
DON'T COMPLAIN
THEY KICK YOU OUT

AM I JUST A LONER OR A RESTLESS MIND
LIFE'S GOT TO BE SOME MORE THAN JUST A
WAY TO PASS THE TIME
IS THERE SOMETHING WAITING
WILL I EVER FIND
LIFE'S GOT TO BE SOME MORE THAN JUST A
WAY TO PASS THE TIME

GO TO SCHOOL GET EDUCATED
PEOPLE SAY ONE DAY YOU'LL MAKE IT
YEARS GO BY
HAIR GETS GRAY
ALL THOSE DREAMS FADE AWAY
CHILD GETS BOY, BOY GETS MAN
MAN GETS CHILDREN; STORY ENDS
IT'S A PITY, IT'S SO SAD
ONE WAY TICKET NO WAY BACK

[guinessgirl]

deadlock, ако някой случайно има психологичен проблем,е добре да се обърне към специалист,сещаш ли се?

[Deadlock]

окей. 'специалистите' звучат като някакъв идеален спасителен вариант само за хората, които не са опирали до тях.. ама това е друга тема.
важното е, че накъдето и да се обърне, е хубаво да не я гледат шокирано тип 'ти не си добре'.

[Pwnmaster]

Много хубав текст, Анти
За съжаление, такъв е животът...

[StolenBliss]

Аз още откакто станах на 12 исках пак да съм на 4-5 да има кой да ме завива като си легна, да излизам да играя без да мисля за нещо, да лъжа баба ми, че спя следобед а да ставам и да гледам телевизия...Ама тва нещо няма да се върне. В момента в който си казваш 'искам да съм отново малко дете' означава, че вече си пораснала. Просто те е страх да го приемеш. И аз сега съм на 18, но пък чакам с нетърпение да почна някъде на работа и да си оправя живота, щото много лайна изядох досега. Не знам нищо за живота ти и не мога да ти кажа нищо по-конкретно. Но някакси се абстрахирай от тва чувство, като видиш някой да се чувстваш супер малка, тва е някъв комплекс. На 18 не е задължително да се грижиш за абс всичко (освен ако не са такива обстоятелстава, но пак казвам, не знам) карай го полека и се остави живота да те води през по-голямата част от времето, без странични и потискащи мисли..Научих се, че много често само ние сме способни да си помогнем на себе си. Всичко е в главата..