- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Не мога и не искам да порастна.
Оф, я се стягай. Проблемът ти... не е проблем всъщност, ти го правиш такъв. Нямаш си идея колко по-страшни и гадни неща има от това – от личен опит ти казвам. Имаш потенциал, тъй че се стягай.
Знам...Знам,че това моето е нищо в сравнение с много по-лошите неща,но какво да направя като съм страхлива...фссПървоначално написано от PinkFloydSound
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Еми не може цял живот да си клатиш краката по кафетата с приятелки. Идват и отговорностите, но ти поне си жена и може да си намериш богат мъж и да не работиш.
тя миминко е нископлатена и си живее живота. Кво се тормозиш да си високоплатен.
Наслаждаването на детството няма нищо общо с 'капитализма' майна.. иначе се наслаждаваш, хайманосваш по улиците..годините текат, завършваш гимназия без да си поставил някаква цел, която да преследваш.. приемат те за горски, щото и ти не знаеш какво искаш да станеш.. а и да знаеш, вече е късно да те приемат.. и в един момент излизаш от вас на 25, бачкатор за 50лв на ден или по-зле -> живота те е смачкал, псуваш по Борисов и тия преди него че нямаш пари и почваш да правиш схеми, далавери.. и накрая свършват или в комуната, или зад решетките.....ама за сметка на това си се насладил на детството си.
тя миминко е нископлатена и си живее живота. Кво се тормозиш да си високоплатенПървоначално написано от miminko
Geezus, оставете ме да си троля.
Щрудела страда от проблемите на всеки тийнейджър, а именно - мисли си, че животът и е важен.
Теръре, нещо изкривено го описа хахах, не си прав ще знаеш. С хайманосване и нищоправене, нито ще се свършиш по-различно от това, което описах, нито ще излезеш от депресията, налегнала нашето човече.
уош-е, що тролваш неправилните хора, малко ли други го заслужават)
Бунт срещу системата в неподходящ момент.
Аз се изказах по темата. Не смятам, че многословията по някакъв начин ще рзкрият същината на проблема, защото тя се корени в грешно разбиране на нещата. от гледна точка на щрудела.
Колкото и думи да се изпишат само бъдещето ще я вкара в лоното на живота.
На всички се налага да поемат един ден отговорност за действията си.
А 50 лв на ден кога са ниска заплата. Колко хиляди си мечтаят за заплата от 1200 на месец не е истина. Средната заплата в България е 606 лв за 2009. Това, че ти изкарваш повече, не означава да подценяваш останалите, които работят за по-малко./Не виждам себе си в това число, знаеш, че аз още не съм била на типичната постоянна работа, /поне 40 часа седмично/ така че не знам какво ще е при мен, но виждам какво е около мен./
Л., не е въпроса в това колко изкарваш, а в това как живееш. Още по-малко пък подценявам някой. Общи работници понякога изкарват повече пари от професори във ВУЗ-ове. Е, това прави ли ги по-достойни за уважение, или какво? Дилърите и те изкарват повече, мутрите и те. Грешно е степента на принадлежност в обществото, нивото на 'успялост' ако щеш да се измерва в кинти.
Образованието винаги е било основен критерий за всичко. Под образование нямам предвид 'висшист'.. имам предвид образованите хора - интелигентни, начетени, видели възможно повече неща.. Защото простакът, дори и богат е лесно манипулируем и си остава една пешка.
Според мен просто трябва да поработиш някъде за известно време. Помага и отрезвява малко.
Отиди на психолог да ти пооправи малко начина на мислене.Вземи си някакво животинче,хем да има в кой да се гушкаш (и то да се гушка в тебе) хем да поемеш малко грижи...днес за животинчето,утре за самата тебе...До сега явно всичко ти е поднасяно на готово.Мама,тати - и цялата рода те гледат като писано яйчице,грижат се за тебе,обичкат си те,и те гледат като принцеска..и една сутрин "ПЛЬЬООООК"...Изпльокват те сама в живота - и принцеската няма слуги,които да и операт,да и наготвят,да и дадат джобни...и принцеската реве и се тръшка..Вземи се малко в ръце...щото днеска ще си на 18,и докато се усетиш живота ще ти поднесе истинските проблеми,които идват на тези години,и тогава като няма на кой да плачеш..Погрижи се малко за себе си...
ЖИВЕЙ!!!Къде е онзи глас от вътре който бушува..Намери си повече приятели, (сред които може да е бъдещия ти съпруг,знае ли се...) ... намери си някакво хоби,например рисуване...(ако обичаш да рисуваш) например седиш на някаква пейка в парка и си рисуваш...и си мечтаеш ... правиш си планове за живота...например цел...ти имаш ли цел в живота?Освен да се върнеш към детството...абе ти решаваш какво да си правиш с живота...но го ПРАВИ СЕГА защото живота е кратък![]()
...Последния коментар ме разби. хаха...хахаха...усмихна мее..мерс = )
хахаха
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
В понеделника се бях отнесла в едно упражнение. И точно си мислех как и университета ми е като училището. Нали, с разликата че доста повечко ми пълнят гъза, с малко повече егоцентрици, които ме задължават да уважавам това, че са си затворили живота в една лаборатория за някаква си титла. Пак ги има всичките интриги, пак са адските клюки и измишльотини, пак е смях, за някои и сълзи... И въпреки че бала ми беше преди няк'ви си 6 месеца, но ми изглежда като в предишен живот аз се чувствам по същия начин както тогава (преди да завърша). Гледам да съм в крак с учебния материал и се ослушвам за забавления. И точно тогава осъзнах зак'во казват, че студентските години са най - хубавите. А в началото постоянно мрънках, че е различно, че ми липсват приятелите от преди, че е страшно и не знам си какво. Разликата сигурно е, че аз си харесвам специалността де. Та... с толкова хиляди глупости исках да кажа, че не знам защо се чувстваш толкова различно и уплашена и прочее. За мен всичко си е същото както преди. Чувствам се както се чувствах и на 15 и на 16, и на 17... Може пък да имаш нужда от малко повече контакти сред колегите.
Мхм. (но Алиса е напълно осъществима и балансирано адекватна)Първоначално написано от manliftingbanner
Онази фразичка за човека, голям колкото мечтите му, е, важи и за света, разпрострял се до ръбовете на фантазията.
И за да не изневеря на форумната си личност, ще отбележа, че би било хубаво, ако изпълниш живота си с нещо, което ти харесва. Имам предвид абсолютен доставчик на чиста позитивна енергия, ясно разграничена от разума/разумното. //защото медицината може да доставя удоволствие на хора, като бабиту, но нещо ми подсказва, че не попадаш в групата.
Блблблб. При цялото ми уважение към "четящите-животни" //бел.авт. заемка от зоон-политикон, политическото животно/ така наричам тези, които конструират представата си за битието по чужда, художествена представа/ трябва да се направи забележката, че основни заблуди идват от художествената литература. Особено в началото на съзряването, когато на подсъзнателно равнище големи части от обществата започват да търсят идеалните персонажи, не само за себе си, като личности, но и в околните. Приказките за това са приказки, за да НЕ бъдат обществен конструкт.Първоначално написано от Sham
Едно време са били приказките, сега са филмите, клиповете ... списъка е ненужно дълъг, но точно толкова, колкото е потребността на обществото, което го хапва за закуска.
Алиса в страната на чудесата, Пипи дългото чорапче, Емилия, Камелия, Азис и Митьо Крика са една и съща фикция![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Хора като мен? На някакъв негативизъм ми замириса...![]()
Колегите си ги обичам и не ме притеснява това. Стигнах до изводa,че ще завърша това (ако си взема всички изпити),но после няма да го работя,а ще се забия в някое фотоателие. ^_^ Сега останаха само прегледите и фобийте ми. И с тях реших,че ще изтърпя кръвта,гинеколога ще пропусна,пък другите предполагам няма да са страшни.
Ако искате да обсъждате Алиса <3 ще си оставя темицата. Ако не ви е интересно я заключвам. ^
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Не изчетох всички страници , но мога ли да те попитам какъв е смисъла да си губиш времето , като си толкова сигурна , че няма да се занимаваш с това , която учиш в момента ??![]()
To infinity and beyond.
в поста ми ставаше дума, че богатият вътрешен живот може да съществува хармонично с адекватно(струва ми се подходящ епитет) външно съществуване. и обратното. //нищо повече, да речем, че имам по-... мой поглед върху Щрудел.Първоначално написано от realantisocial
babity, явно ти е запушен носът, не виждам необходимост да се (до)обяснявам;
Значи имаш своите основания![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Не знам. Най-вероятно няма смисъл. Ще се постарая да ми е щастливо в близките 3 години и да ги изкарам. После ще си намеря евентуално работа...добре...може да работя това,което уча,но само за да започна от някъде и да изкарвам пари. После ще се преместя в някое фотоателие,за да ми е по-уютно и приятно и да изкарвам същите пари,за да сбъдвам малко по-малко мечтата си. Май това ще ме мотивира да мина през това,което не искам. <3Първоначално написано от Infinity
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Така е.
Във фотоателието плащат в кюлчета злато.
всички знаем, че това няма да станеПървоначално написано от ShtrudeL
![]()
защо ще учиш още 3 години? защо ще работиш още 1-2 години по специалността? за да можеш после да направиш, това което искаш![]()
винаги, когато отложиш нещо за бъдещето (още повече за далечното такова) то изглежда много възможно и розово.
утопия.
Да ама не.
Сигурно. Но сега това ме успокоява мъничко. Ще се навивам и лъжа,докато не измисля по-гениална идея какво ще правя ако се откажа сега.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.