...
Не искам да съм отговорна за нищо.
Не искам да попълвам документи и да се подписвам на гадни места.
Не мога да плащам сметки и да се разкарвам по различни сгради,гишета,етц.
Страх ме е от болници и хора в бели престилки (а съм заобиколена от такива)
Не искам и дете да имам като се замисля сериозно,защото ще ме е страх да отида да ме прегледат. + това няма да мога да го гледам,защото мен си не мога да гледам.
Гледам на околните си като на големи и пораснали на нивото на майка ми,нищо че не са.
Май сериозно не искам да се грижа за свое човешко същество до края на живота си. ТОлкова е ангажиращо,отговорно и плашещо. Искам да живея. Живее ми се. Но без да ми се бъркат буквано в здравето. Трябва да ходя на разни прегледи,а умирам от страх. Панически страх. Днес се разревах и имам чувството,че като вляза в кабинета ще изляза след 5-та минута и ще забравя/зарежа всичко.