То пък 'щото в милата ни държава все едно не се държат по същия начин със собствените си граждани.
И кое не е сигурното? Родителите й са там, устроили са се, ще й помагат и т.н. От т'ва по-хубаво - няма. Вместо да ходи и да блъска сама, чудейки се как да си плаща семестрите и да работи, и как да си плаща наема.

Авторке, преосмисли си приоритетите. Помисли с какво си искала да се занимаваш ПРЕДИ да срещнеш приятеля си. Аз лично не бих му мислила и грам, бих си хванала парцалите и бих заминала. Ще взема хубаво образование, ще пътувам, ще разглеждам, ще се запозная с нови хора и чужда култура. Това е хубавото на младостта - опознаваш, разглеждаш, пътуваш, завързваш познанства под път и над път, живееш някак по-безгрижно и все още нямаш чак такива отговорности, каквито ще имаш на 35, когато ще си имаш вече свое семейство, за което трябва да се грижиш.
Прецени си кое ще е най-добре за теб, какво най-много искаш. И махни розовите очила, опитай се да погледнеш обективно на нещата. Игнорирай родителите си и фактът, че имаш приятел за момента, вземи си едно листче, направи си таблица и претегли плюсовете и минусите да си тук или в чужбина и реши къде ще се чувстваш най-щастлива, пълноценна и успяла. Независимо обаче дали ще останеш тук или ще отидеш в чужбина, не го прави, за да угодиш на нечии болни амбиции, или, защото те е страх да започнеш от нулата и затова си решила да си заровиш главата в пясъка за по-лесно. Направи всичко за СЕБЕ СИ и своето добро.