тишина

[SolemnityOfDeath]

Сън сънувам

в който

вечно будувам

с разширени зеници

и потъмнели очи.

И звяр

за света в кал

монета не струвам

и това си личи.



Път пътувам

в който

безмълвен скитувам

сред отровни езици

и най-мрачни лъчи.

И бог

за света в жал

мисъл не струвам

но от това не боли.



Прах прахувам

в който

безмълвно умувам

над недовършени скици

и угасени искри.

И вълк

за света умрял

кръвта си не струвам

и виж, това – боли.

[CoNviCt]

Човече,от всяко стихотворение,което напиша,откривам образи в някое твое.К'во става тука ?