Истина е че си обичам най-добрата ми приятелка,защото тя много пъти е била до мен в трудните ми моменти както и аз до нея.За това съм на мнение,че й дължа много(а и тя на мен де).
От доста време насам ми прави впечатление,че ме копита много често за какво ли не.Тя говори за оригиналност и идентичност.Всеки път казва,че няма никой друг като нея ,сякаш че всичко,което прави го прави само тя.НО...всъщност не е така.Особено от лятната ваканция до сега станахме по-близки и виждам,че дори и държанието й до няква степен заприличва на моето.Например:вижда,че в училище си подчертавам нещо или го пиша по специфичен начин(за да си го разбирам аз)-и тя прави същото.Трябваше да си сменя почерка,защото започна да пише като мен(с малки разлики).Ако аз си купя нещо и на нея й хареса и може да си го купи си го купува...Понякога ми взима идеите в час или преписва от мен(защото аз просто не обичам да отказвам помощ) и после като учителката види,че нейното е правилно казва "браво" -и тя се радва че го е написала.
Помагам и почти по всичко.Тя казва,че на мен са ми лесни едни предмети,а на нея други и ако имам нужда от помощ щяла да ми помогне,НО не е така.Първо,че някак си не ми е приятно да искам от нея помощ и второ,че ми е помогнала само 2-3 пъти от както сме в един клас.
Дали всичко е така,защото много си приличаме и често мислим еднакво?Дразня се,защото все повече и повече копира от мен и в училище аз съм тази,която й помага и тя започва да се издига с оценки,докато аз си седя на едно и също място...Не искам да се карам с нея за това,защото ще стане много неудобно между нас.Как да процедирам?

ПП:на 17 сме и двете.