Принципно си е от възраста, но вече ми писва да съм някаква негативно мислещо човече... С най- близкият ми чаовек сме в доста странно положение и не сме си говорили като хората от месец... Просто не се разбираме както преди... С другите приятели сме си познати просто, може би не знам... Човекът, когото мисля за най- добър приятел е готов да ме зареже заради тях, а те мен заради нея... Непрекъснато са си заедно и си имат групичка, в която не се вписвам. Като съм само с нея или с тях ми е много хубаво, но това става рядко. Просто няма с кой да споделя дори... Надявам се скоро да ми мине, но до тогава? Нямам си компания в даскало, успехът ми е лош, при положение че досега съм била само с 6-5, а сега основното е 5-4-3... Трябва да се стегна, защото света не се върти около мен, но поне приятели да имах... Такива, които ще са до мен. Сега на Коледа ще имам очакваният хубав фотоапарат и се надявам с него да започне и позитивното мислене...