Уча, защото ми е забавно и интересно. Ако не ми е - правя си го такова. Съкращавам си материала оттук-оттам, пресявам си, когато преценя, че нещо в урочната статия ще ми е ненужно или пък е прекалено разтеглено.

Пък и материалът, който ми преподават в момента е елементарен. Мога да мрънкам колко домашни имам и как нямам време за еди-какво-си и еди-що-си, обаче истината е, че надали ще имам по-приятни учебни занятия от тази година. Та по тази причина считам за върха на унижението да имам двойки на такъв материал. Пък и дори да зарежем числовата система - това си е градене на обща кулутра. Не е нещо(или поне не би трябвало да е), което учиш, само колкото да избуташ годината.

Да не говорим колко се радвам всеки път, когато си понапрегна мозъчните гънки с час-два повече от необходимото да направя някакъв анализ на произведение, който никога не съм вярвала, че ще направя, или да си реша супер сложните уравнения, или... Супер кухите примери давам, но те просто бяха с цел да изразя колко много се радвам при всяка една малка лична победа над мързела ми.