Цитирай Първоначално написано от manliftingbanner
Проблема е, че един 13-14 годишен младеж не винаги може да прецени правилно какво иска да учи в гимназията, а тогава се взима такова решение и понякога води до такива "грешки".

Все пак не забравяй, че и това образование, което си получила в училището си хич не е за изхвърляне, затова не гледай само от негативната страна на нещата. А с какво ти се занимава?
Наистина има и плюсове на това да уча в това училище, като средата например, но сякаш цялото ми негативно отношение е защото нещата, който научавам са от учебниците, а не от учителите. Не мога да сложа 100% от тях в категорията "лоши преподаватели", но за около 80%...

А плановете ми са следните: Уча история. Научавам добре. Политология. Много четене. Научавам английски. Магистратура - Международни отношения (за да включа средното икономическо), а следващата ще я мисля, но може би в чужбина.

През времето, което уча бакалавър и прочета достатъчно, за да си формирам по-ясно мнението ще реша конкретно и какво точно искам да правя за в бъдеще.

Цитирай Първоначално написано от machoka
^^ по-скоро проблема е в това.. Желанията на един тийнейджър, в повечето случаи увлякъл се по нещо нереализируемо, или пък неподходящо по ред критерии, не трябва да служат за база какво следва от тук нататък. За това са родителите - за да дадат нотката разум, дори това да се приеме с ред сълзи и сополи в началото.
Пък като 'порасне' (не на години, а когато това стане на акъл - може и преди 18 да е) - да прави каквото ще.
Хубавото в моят случай, обаче е че аз сама допуснах грешка и това ме мотивира. Мисля, че нямаше да бъде така, ако следвах чужд път.

Реално аз винаги съм имала възможността да се преместя. И сега, и преди години...но никога не съм имала желанието да се откажа. Не знам защо така се получи и какви са тези парадокси, но в крайна сметка вече ми остават няколко месеца.